4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
[населено място], 13.12.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2793/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Тича 2012„ ЕООД против определение № 273/19.09.2019 г по т.д.№ 2063/2019 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна, за отмяна – на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК – на решение № 141/21.06.2019 г. по гр.д.№ 188/2019 г. на Шуменски окръжен съд , с което решение, постановено в производство по чл.435 ал.1 ГПК, е потвърдено разпореждане от 22.10.2018 г. на ДСИ при Районен съд – Шумен по изп. дело № 246/2018 г. по описа на СИС при Районен съд – Шумен, за отказ за продължаване / възобновяване / на публична продан на недвижим имот, процедурата по която е била прекратена с влязло в сила разпореждане на ДСИ. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, основано изцяло на разрешението по т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК решенията на окръжния съд , постановени по реда на чл.435 ал.1 ГПК, по жалби имащи за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Жалбоподателят по същество ревизира правилността на така даденото в задължителна съдебна практика разрешение, обусловило недопустимост на молбата за отмяна, с довода, че липсва друг правен способ за защита на интереса му – на взискател в изпълнителното производство , спечелил публичната продан, но комуто не е възложен имота, поради прекратяване на процедурата преди издаване на възлагателно постановление. Позовава се на съобразима „сила на пресъдено нещо по процесуалноправния въпрос за валидността на отказа на съдебния изпълнител да възобнови публичната продан„. В останалата си част частната жалба възпроизвежда фактологията на спора и обосноваването по същество на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Процедурата по инициирана публична продан , осъществена до фазата на обявяване за купувач по същата взискателя и настоящ жалбоподател „Тича 2012„ЕООД, е била прекратена от съдебния изпълнител, преди издаване на постановление за възлагане, с оглед Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД – 850/22.12.2015 г. , предхождаща наложената възбрана ,съгласно която имота – обект на публичната продан – е със статут, съобразно който и на основание чл. 7 от ЗДС не може да бъде предмет на разпоредителна сделка, като изключен от гражданския оборот. Предвид последваща отмяна на същата заповед, с влязло в сила решение № 1434/31.01.2018 г. по адм. дело № 2373/2016 г., „ Тича 2012 „ ЕООД е претендирала възобновяване на процедурата по публичната продан, отказано с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.10.2018 г.. С атакуваното по реда на извънинстанционния контрол на Глава ХХІV ГПК решение съдът е съобразил, че възобновяване на процедурата би било допустимо при предходно спиране, а не прекратяване на същата, доколкото основанието за спиране е отпаднало, като с оглед твърдените новонастъпили обстоятелства не е оспорен правния интерес и възможност на „Тича 2012„ ЕООД да поиска нова публична продан на същия имот. Постановлението за прекратяване процедурата по публичната продан, в качеството на самостоятелен изпълнителен способ, в рамките на иначе висящото изпълнително производство, съобразено от въззивния съд в производството по чл.435 ал.1 ГПК , е това от 04.08.2017 г., на основание чл.483 ГПК, на ЧСИ Д. З. , което не се оспорва като влязло в сила. Основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК страната обосновава с отмяната на Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД – 850/22.12.2015 г., която отмяна,обаче, е съобразен, като вече осъществил се, но неотносим към правния резултат , факт при постановяване на решение № 141/21.06.2019 г. по гр.д.№ 188/2019 г. на Шуменски окръжен съд / стр.3 пар. втори / .
Предвид преждеизложеното следва да се съобрази, че фактическите твърдения на молителя не са от естество да обосноват основание по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не се твърди постановяване на атакуваното чрез отмяната по Глава ХХІV ГПК решение при действаща и съответно съобразена с тези й правни последици, но последващо постановяването му отменена заповед на Министъра на околната среда и водите, доколкото би се квалифицирала като акт по смисъла на чл.303 ал.1 т.3 пр. второ ГПК. Следователно не са налице надлежни твърдения за наличие на това основание, което на самостоятелно основание предпоставя недопустимост на молбата за отмяна, съгласно даденото в т.10 от ТР № 7/2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Неотносимо е твърдението на молителя за отмяна на заповедта, последващо на атакуваното по реда на чл.435 ал.1 ГПК разпореждане на частния съдебен изпълнител. Видно е, че не въпросната заповед, респ. отмяната й, е обосновала решаващия извод на въззивния съд, за правилност на атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител, за отказ за възобновяване на процедурата по предходно прекратена публична продан, освен в обосноваване на интерес за взискателя от иницииране на нова публична продан на същия имот.
В аспект на последното следва да се посочи по – важния и решаващ довод за правилност на тук атакуваното определение на състава на ІІ т.о. на ВКС, с оглед правилност на позоваването му на т.3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение изхожда от правните последици на актовете по чл.435 ал.1 ГПК , като непокриващи съдържанието на сила на пресъдено нещо , тъй като не разрешават спор за материално право, дори когато разрешават по необходимост, като преюдициални за жалбата, материалноправни въпроси. Разрешението на процесуалния въпрос за валидността на изпълнителното действие не формира сила на пресъдено нещо по евентуално коментирано материално право, нито е обвързващо относно законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, при спорове, в които се третира, напр. по деликтен иск за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни откази или действия на съдебния изпълнител.
В настоящия случай е видима липсата на обективна нужда от извънинстанционния способ за контрол, дори да биха били налице формални обстоятелства, от естество да обосноват хипотеза на отмяна по чл.303 ал.1 ГПК и дори да не би било налице задължителното и за настоящия състав разрешение по т.3 на ТР № 7/2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС , след като не е била препятствана възможността за молителя – взискател в изпълнителното производство да поиска насрочването на нова публична продан на същия имот и доколкото основанието да се счита изключен от гражданския оборот междувременно е отпаднало. Несъстоятелно е в този смисъл твърдението му за липса на друг способ за защита на интересите му като взискател.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273/19.09.2019 г по т.д.№ 2063/2019 г. на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: