3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546
София, 16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 454/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Р. Я. чрез пълномощника му адв.И. К. срещу решение № 2671 от 5.7.2013 г, постановено по гр.дело № 470/2013 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1080/22.3.2013 г по гр.дело № 773/12 г на Районен съд Гоце Делчев.С първоинстанционното решение съдът е 1/ разрешил издаването на задграничен паспорт на детето Ш. Ю. ; 2/ разрешил е детето Ш. Ю. да напуска пределите на страната с майка си Ф. А. Ч., без съгласието на бащата К. Р. Я. за държавите П., Гърция и Германия, неограничен брой пъти по време на лятната ваканция-1 юни-15 септември, като те не следва да съвпадат по време с режима на контакти на бащата с детето.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Ф. А. Ч. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Ш. Ю. чрез пълномощника адв.В. А. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението на въззивния съд правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
От данните по делото се установява следното :
Производството е по реда на чл.127а от СК.Детето Ш. Ю. е родено на 4.4.2004 г, а родителите му К. Я. и Ф. Ч. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2011 г, като упражняването на родителските права е предоставено на майката.На бащата е определен режим на лични контакти-всеки първи и трети съботен ден от месеца от 10 до 18 ч, по местоживеенето на детето, както и 20 дни през лятната ваканция, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че с оглед интересите на детето и трайно установената в този смисъл съдебна практика следва да бъде постановен съдебен акт, заместващ съгласието на бащата за пътувания на детето Ш. до три държави членки на Европейския съюз : Република Гърция, с оглед близостта й до местоживеенето на детето, П., където е постоянното пребиваване на неговата баба по майчина линия и Германия където е постоянното пребиваване на вуйчото на детето.Определено е, че това може да се осъществява само за времето от 1 юни до 15 септември, през лятната ваканция на детето, като пътуванията не съвпадат с режима на лични контакти на бащата с детето.Прието е, че искането за издаване на разрешение е основателно, тъй като бащата има постоянно местоживеене в Турция, а работи в Испания, което би затруднило процедурата по снабдяване на майката с конкретно разрешение за всяко задгранично пътуване.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като материално правния въпрос „защитен ли е в достатъчна степен интереса на детето, ако е дадено разрешение за неограниченото му извеждане от територията на страната без съгласие на единия родител” е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС и по-точно решение № 315 от 12.1.2012 г по гр.дело № 1456/2010 г на ВКС, трето ГО.
Поставения от касатора въпрос не е разрешен в противоречие, а в пълно съответствие с цитираното решение на ВКС, както и с други решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, а именно № 483 от 1.3.2012 г по гр.дело № 473/12 на Четвърто ГО, решение № 286 от 1.11.2013 г по гр.дело № 1148/13 г на ВКС, Трето ГО, решение № 147 от 19.4.2011 г по гр.дело № 84582010 г на Трето ГО.
С решение № 483 от 1.3.2012 г по гр.дело № 473/12 г ВКС, Четвърто ГО е прието, че не е в интерес на детето то да бъде извеждано неограничено в чужбина по преценка на единия родител, защото той може да го отведе в държава, условията в която биха създали опасност за живота и здравето му, или в държава, с която няма сключени договори за правна помощ или не е от европейската общност, при което България не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за определяне на мерки за лични отношения между детето и другия родител.
В случая разрешението за излизане извън страната е дадено от съда за неограничен брой пътувания, но за ограничен и точно определен брой държави, в две от които живеят бабата и вуйчото на детето ; тези държави са членки на Европейския съюз, определен е и периода от време през който може да се реализира това право-касае се за лятната ваканция на детето-1 юни-15 септември и то във времето, което не съвпада с това за лични контакти на бащата.
Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и е съобразил интереса на детето.Поставения правен въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2671 от 5.7.2013 г, постановено по гр.дело № 470/2013 г на Окръжен съд-Благоевград,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.