5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 546
С., 16.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7444/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска национална телевизия представлявана от Вяра А. генерален директор чрез пълномощник адв. С. Р. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 23.05.2013 г. по в. гр. дело № 14539/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.07.2012 г. по гр. дело № 36908/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отменено като незаконно уволнението на В. И. Г. извършено със заповед № 189 от 28.06.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата; същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „видеотехник” („техник експлоатация”) в Дирекция „Технологии и технологични средства”, Производствен студиен комплекс, сектор „Студийни комплекси” и Българска национална телевизия е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2507,10 лв. за периода 30.06.2011 г.-30.12.2011г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, поради неучастие на всички лица в подбора заемащи длъжността „видеотехник” и поради необективност на критерия „съвместимост”, каквито доводи или възражения не са били наведени от ищеца; задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото и да изложи собствени мотиви, включително и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд; може ли съдът да обяви уволнението за незаконно поради нарушаване на чл. 329 КТ, без да е извършил проверка на общата оценка по всички показатели. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК като цитира съдебно решение постановено от Софийски районен съд по гр. дело № 38138/2011 г.
Ответникът В. И. Г. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробни развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС – решения по гр. дело № 77/2011 г., четвърто г. о.; по гр. дело 534/2011 г., четвърто г. о.; по гр. дело № 964/2012 г., четвърто г. о.
С решението по гр. дело № 77/2011г. ВКС се приема, че с оглед принципа на диспозитивното начало установен с чл. 6, ал. 2 ГПК в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основание на иска. Щом в исковата молба не е оспорен релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда.
С решенията по гр. дело № 534/2011 г. ВКС и гр. дело № 964/2012 г. ВКС се приема, че въззивният съд служебно проверява валидността на първоинстанционното решение и неговата допустимост в обжалваната му част; длъжен е да съблюдава императивните разпоредби независимо дали страните са се позовали на тях или не; извършва служебна проверка за правилността на обжалваното решение в случаите, когато това се следва от разпореденото в закона, с оглед вида или характера на заявеното искане (при защита интересите на децата). Във всички останали случаи въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания. В. съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои фактически и правни изводи по съществото на спора, включително и когато прилага чл. 272 ГПК.
С обжалваното решение съдът се е придържал към заложените в посочената съдебна практика принципи за установяване на обективната истина и действителните отношения между страните. Извършил е самостоятелна преценка на релевантните за спорното право доказателства, без оглед от коя страна са въведени по делото, върху които е изградил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал наличието на пълно съвпадение с тези на първата инстанция е отразил крайният резултат в диспозитива на решението.
Решението е структурирано съобразно изискванията на задължителната съдебна практика на ВКС – съдът е констатирал служебно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, посочил е, че относно правилността на същото е ограничен от доводите на страните, респ. оплакванията във въззивната жалба, които подробно е изложил; отделил е спорното от безспорното, разпределил е доказателствената тежест между страните по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обсъдил е представените по делото писмени доказателства и е достигнал до извода за наличие на реално извършено съкращаване на щата за длъжността заемана от ищеца.
Исковете са приети за основателни поради нарушения допуснати при извършения подбор, който изрично е бил оспорен в исковата молба, с твърдения, че в подбора не са участвали всички лица заемащи длъжността „видеотехник”, оспорени са й оценките на работодателя по отделните показатели на обективно проявените качества на лицата. В този смисъл въпросът, дали въззивният съд може да се произнесе за пороци на заповедта за уволнение, каквито не били въведени от ищеца, като се визира извършването на подбора се явява без правно значение за изхода на делото, тъй като подборът е бил оспорен и съдът в съответствие с приетото в ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал, е извършил съдебен контрол за законност на подбора, достигайки въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото, че подбора е следвало да се извърши между всички работници и служители с длъжност като тази на ищеца „видеотехник” – променена на „техник експлоатация”, а не само между тези от неговия сектор, при липса на доказателства в различните структурни звена трудовите функции на видеотехниците да са различни. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че работодателят е имал задължение да извърши подбор само между лицата, заемащи длъжността изпълнявана от ищеца в неговия сектор „Студийни комплекси”, той пак е извършен в нарушение на чл. 329 КТ. С оглед събраните по делото гласни доказателства е било установено, че подборът е извършен единствено по критерия „съвместимост на различни технологични работни места и дейности”, по който е направено крайното класиране. Прието е, че този критерии не е обективен, тъй като не може да се приложи спрямо всеки от служителите еднакво, поради различните възможности за съвместяване на дейности в различните студия. В тази посока съдът е развил подробни съображения, чрез които е обосновал субективността на приложения критерии.
Твърденията съдържащи се в поставените правни въпроси, че съдът е приложил чл. 272 ГПК и по този начин не бил обсъдил всички релевантни за спора доказателства са несъстоятелни и опровергани от съдържанието на обжалваното решение. Когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той може да препрати към мотивите на първата инстанция, без това да го освобождава от задължението сам да мотивира решението си. Разпоредбата е приложена точно. В. съд е препратил към мотивите на първата инстанция само досежно обсъждането на малка част от фактите, с което не се е освободил от задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК. Както се посочи, обжалваното решение е мотивирано – съдържа преценка на доказателствата събрани пред него и първата инстанция, съдът е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.05.2013 г. по в. гр. дело № 14539/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска национална телевизия да заплати на В. И. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ