О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 02.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1179 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Т. Р. К. срещу Решение № 203 от 24.01.2019г. по в.гр.д.№ 4925/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 13867/2016г. на СГС за отхвърляне на иска с правно основание чл.493,ал.1 във вр. с чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца телесни увреждания от пътно произшествие от 17.05.2016г. за разликата над 40 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и в разрез с утвърдената съдебна практика. Поддържа се, че въззивният състав е формирал крайните си изводи за претърпените от пострадалия неимуществени вреди като е игнорирал част от събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е определил занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение. Възразява се, че не са преценени правилно и в тяхната съвкупност тежестта на претърпените телесни увреждания и трайните последици от тях, не е взета предвид възрастта на пострадалия, не е отчетен увеличеният лимит на отговорността на застрахователите по смисъла на чл.432 КЗ, не са съобразени социално икономическите условия в страната.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди отделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал.
2/Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията в т.2 на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.
3/Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в ППВС №4/1968г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди ,причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените;
4/Предполага ли сама по себе си юношеската възраст на пострадалото лице присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер, предвид конкретното му когнитивно и интелектуално развитие и отчитайки възможността на последното да се повлияе негативно, вследствие на претърпян инцидент.
По първите три въпроса е въведена допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК с посочване на актове на ВКС, включително и с позоваване на ППВС № 4/1968г. По третия въпрос е въведена предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, обоснована с тезата, че въпросът е от значение за изхода на процесното дело като по отношение на него няма формирана задължителна практика на ВКС.
Касаторът не позовава и на очевидна неправилност като посочва, че „подробни аргументи са изложени в подадената касационната жалба”.
Отговор от ответната страна ЗК”Лев Инс”АД не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, който е обжалвал отхвърлянето на иска му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения от СГС размер от 30 000лв. до предявената сума от 100 000лв. Спорен пред въззивната инстанция е бил единствено размерът на справедливото обезщетение за причинените на ищеца телесни увреждания от пътното произшествие от 17.05.2016г.
От фактическа страна въззивната инстанция е обсъдила приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че шестнадесетгодишният ищец е получил при пътния инцидент през май 2016г. лицева травма, многофрагмено счупване на носните кости; хлътващо счупване на предната част на челния синус, наложило оперативно възстановяване; счупване на пода на дясната очица и лекостепенна контузия на мозъка с обща продължителност на лечебния и възстановителен период 3 месеца. Отчетено е, че пострадалият изпитва болки в областта на счупените носни кости при студ и има затруднено дишане и липса на обоняние.
Подробни аргументи съставът на САС е изложил във връзка с довода на въззивника за получено пожизнено увреждане – трайна загуба на обоняние. След анализ на експертното заключение е обосновано, че не е установено по делото загубата на обоняние да е необратим процес, не е доказано и че това увреждане е пожизнено. Обсъдени са и оплакванията във въззивната жалба по отношение на получената контузия на мозъка и е даден отговор, че вещото лице е установило, че се касае за лекостепенно увреждане, а проведената антиконвулсивна терапия не е била наложителна, а е предписана превантивно.
Съставът на САС е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000лв. При определянето му е посочил, че съобразява вида на получените увреждания, продължителността на периода на възстановяване и естеството на проведеното лечение, което по отношение на част от травмите е било консервативно, а относно фрактурата на челния синус-оперативно. Изрично е посочен като подлежащ на отчитане и моментът на настъпване на застрахователното събитие, който е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Въззивният състав е цитирал и съдебна практика, за да обоснове становището си, че обезщетението е съобразено и с присъдени обезщетения за сходни случаи.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
В изложението не е формулиран въпрос с характеристиката на правен такъв, съобразно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Първите три въпроса са изцяло по правилността на решението и съставляват твърдения за допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствения материал при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Основанията за неправилност не са тъждествени на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, неправилността е касационно основание, а не основание за допускане до факултативния касационен контрол. Въпросите и не съответстват на изложените от въззивния състав мотиви, в които е даден отговор на оплакванията в жалбата. Не съответства на възпроизведените по-горе аргументи, изложени във въззивния акт тезата за необсъждане на доказателства, отсъствие на анализ и оценка на конкретни за увреждането на ищеца обстоятелства. В противоречие с изложените от САС съображения е твърдението за отсъствие на преценка на нормативно определените нива на застрахователно покритие и икономическите условия в страната.
Четвъртият въпрос е хипотетично поставен и също няма правна характеристика. Той е обусловен от твърдения за обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, за тях не са събирани доказателства. Такива обстоятелства не са обсъждани от въззивната инстанция, съответно не са приети от нея за установени – относно „конкретното когнитивно и интелектуално развитие“ на пострадалото лице, и „възможността то да се повлияе негативно, вследствие на претърпения инцидент“. Въпрос, който не е въведен в предмета на спора, който не е изследван и по който въззивната инстанция не се е произнесла, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Паралелно с това не е обоснована въведената допълнителна предпоставка /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/, чието приложно поле не следва от „отсъствие на формирана задължителна практика на ВКС“.
Касаторът отъждествява очевидната неправилност като основание за допускане на обжалването с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. Както се посочи, досежно аргументацията за наличието на основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК в изложението се препраща към съображенията, изложени в касационната жалба. Тя не съдържа оплакване за очевидна неправилност, нито твърдения в какво се състои този квалифициран порок. От това произтича и неоснователността за допускане на обжалването на самостоятелното основание по чл.280,ал.2,предл. последно ГПК.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 203 от 24.01.2019г. по в.гр.д.№ 4925/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: