О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 21.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5156/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г. чрез адв. К. С. от АК В. , срещу решение №5205 от 21.06.2016г по в. гр.дело № 13638/2015г. на Софийски градски съд , с което в една част е обезсилено , в друга част е потвърдено , а в трета част е отменено решение №288 от 09.07.2015г по гр.д. д. №47492/2012г на СРС и е постановено друго по иска на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение поради лишаване от ползване, като и този обективно съдединен иск е отхвърлен . Решението на първоинстанционния съд , отхвърлил искови претенции с правно основание чл.26,ал.2 предл. 4, чл. 26 ал.2 предл. 5 ЗЗД,във връзка с чл. 17 ЗЗД за прогласяване частично на нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот поради привидност и липса на основание и за установяване ,че сключената по нот. акт №166, том ІІІ, н.д №534 от 2002г на нотариус Ц. С. сделка покупко-продажба прикрива договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане , е обезсилено от въззивния съд като недопустимо Изтъкнато е наличието на отрицателна процесуална предпоставка – влязло в сила решение от 20.07.2009г по гр.д №22027/2007г на СРС , формирало сила на пресъденонещо(СПН)относно съществуването на учреденото с договора вещно право на ползване на ищцата , следователно и за действителността на прехвърлителна сделка ,породила правни последици съгласно чл.298 ал.1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил решение №288 от 09.07.2015г по гр.д. д. №47492/2012г на СРС в частта , с която е разгледан и отхвърлен иск на основание чл.83, ал.3 ЗЗД и обузсловения от него иск за връщане (реституция) на даденото , квалифициран от СГС по чл. 55 ал.1 ,предл. 3 ЗЗД , тъй като с него е заявено разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане ,какъвто договор не е бил установен като сключен . По отношение на иска с правна квалификация чл. 59 ал.1 ЗЗД възивният съд е изтъкнал ,че за исковия период не е е установено ответниците да са се намирали в имота , съответно те да са лишили ищцата от ползването му, или да са създали пречка за това . Позовал се е на показанията на свидетели , че ищцата е била във владение на имота . Тези показания са кредитирани с оглед преценка на поведението на ищцата и обстоятелството , че след постановяване на решението от 20.07.2009г по гр.д №22027/2007г на СРС същата е разполагала с изпълнително основание, но не е прибегнала до принудително изпълнение. Въвод не е осъществяван по образуваното за други вземания изпълнително дело , , тъй като имотът не е бил в държание на ответниците .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно се сочи чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по три въпроса, формулирани в следния ред : 1. При договор за покупко- продажба следва ли ответника да докаже плащането на договорната цена?
2.Следва ли да има изходящо от другата страна „обратно писмо” за да е безспорно установена и доказана симулация на сделката и има ли нужда от свидетелски показания ?
3.Следваше ли да ни се даде възможност (в случая на ищцата) от въззивния съд да докажем ,че не ние владеем имота , при положение ,че техните(в случая на ответниците) свидетели не твърдят такова нещо , а се ползват доказателства от друго дело , има се предвид изпънителното производство ?
Първият въпрос се основава на оспорване на приетото от първостепенния съд ,че липсва обратно писмо и затова относителната симулация не е доказана.Защитата счита ,че представените две разписки за плащане на различни суми през 2003г от ответниците на ищцата са наченки на писмени доказателства ,че периодично се плаща издръжка от страна на ответниците.
Вторият въпрос също се мотивира с оспорване мотивите на първостепенния съд като необосновани в частта , в която този съд е възприел показанията на свидетел за действителните уговорки между страните по договора. Несъгласие се изразява и с мотива на въззивния съд да обезсили решението , но без да се изтъкнат конкретни съображения за това – в самата касационна жалба включително.
Третият въпрос в изложението се основава на оплакване ,че въззивният съд безкритично е дал вяра на заявеното от ответниците по изпълнителното дело , че не те а ищцата владее имота и не е подложил на проверка това твърдение , което ако бе направил , щеше да стигне до обратна констатация .Този въпрос има връзка с решаващите съображения на съда да отхвърли иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД , но по същество преформулира касационно оплакване .
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставените в изложението първи и втори въпрос нямат връзка с решаващите съображения на въззивния съд да обезсили постановеното първоинстанционно решение по исковите претенции с правно основание чл.26,ал.2 предл. 4, чл. 26 ал. 2 предл.5 ЗЗД, във връзка с чл. 17 ЗЗД за прогласяване частично на нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, поради привидност и липса на основание , както и за разкриване на десимулираната сделка като прикрит договор за прехвърляне на недвижимия имот – не срещу продажна цена , а срещу задължение за издръжка и гледане. Пред настоящата инстанция касаторът е длъжен да формулира и обоснове въпроси , свързани с решаващата дейност на съда по обжалваното решение , а това в случая е постановеното от Софийски градски съд въззивно решение, което обжалва Тъй като поставените два процесуалноправни въпроса : за тежестта на доказване относно плащането на цената при договор за покупко – продажба и доказателственото значение на „обратното писмо” при твърдение за симулация , нямат връзка с решаващите съображения на Софийски градски съд , а с тези на Софийски районен съд , разгледал съответните искове , при формулирането на въпросите не е отговорено на общото условие по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
За пълнота следва да се изтъкне ,че и по двата въпроса е налице установена и последователна практика на ВКС , включително формирана с решения по чл.290 ГПК (решение № 55/2010г по гр.д №905/2009г ІІІ г.о, решение №19/ 2014г по гр.д 2159/2013г ІІІ г.о, реш.№ 163/2011г по гр.д № 1536/2009г І. г.о, реш.№534/2009г по гр.д №2877/2008 І.г.о ,реш. 392/2012г по гр.д №1487/2010г ІV г.о ,реш. №172/2010г по гр.д №62/2009 ІV г.о реш.№988 от 2010 по гр.д №537/2009г І. г.о, реш.№163/2011г по гр.д № 1536/2009г, ІV г.о, реш.№48/2012г по гр.д №959/2011г, ІІ г.о и др. ) , поради което посочените основания на чл. 280 ал.1 т.2 , т.3 ГПК не са налице ,те не са подкрепени и с никакви съображения или обосновка от касатора.
Последният от формулираните въпроси е свързан с решаващата дейност на въззивния съд във връзка с обективно съединения иск по чл. 59 ал.1 ЗЗД. Софийски градски съд е приел за недоказано обстоятелството, че ответниците са фактически в имота и поради това се обогатяват неоснователно,като лишават ищцата от ползването му, или го препятстват. Въпросът по т.3 от изложението преформулира оспорване на този извод , но . липсва обосновка защо защитата счита ,че по предявения иск за неоснователно обогатяване ищцата следва да доказва отрицателния факт ,че не е във владение на имота , върху който има учредено пожизнено право на ползване , а не положителния факт на който основава иска си , а именно че ответниците владеят ,или държат имота за исковия период и така се обогатяват . Не е ясно какво касаторката разбира под „възможност да докаже” , нито защо счита ,че въззивният съд не я е осигурил. Възможността , за която касаторката отправя общ въпрос, не е била отречена за нея в настоящия исков процес, а въззивният съд съобразява компетентността си с второинстанционния характер на производството съгласно нормите на действащия процесуален закон и разясненията, дадени в ТР № 1 от 09.12.2013г по т.д№ 1/2013 ОСГТК на ВКС.Правен въпрос за противоречиво прилагане , или нужда от тълкуване на конкретна правна норма , или на доказателствено правило,доразвиване на правен принцип и пр. не се формулира. Оспорват се фактически изводи на съда,без да се постави ясен и конкретен правен въпрос, същевременно изтъкнатите две специални основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са подкрепени с никакви доводи от защитата .
Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5205 от 21.06.2016г по в. гр.дело № 13638/2015г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.