О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 21.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.07.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2513/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 41 от 12.02.2013 год., по ч.т.д.№ 330/ 2012 год. състав на първо търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане частните жалби на: Н. М. К. – К., с вх.№ 9/03. 01. 2012 год.; М. В. К., с вх.№ 6897/22.11.2011 год. и Взаимо. к. а.я на ч. с. „С. 96” , със седалище [населено място], В. община с вх. № 6933/23.11.2011 год., всички подадени срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 1158 от 09.11.2011 год., по ч.т.д.№ 1097/ 2011 год..
Недоволни от постановения от състав на първо търговско отделение на ВКС съдебен акт са останали частните жалбоподатели М. В. К. и И. М. К.- Й., които са го обжалвали в срока по чл.275, ал.1 ГПК, първият- с частна жалба вх. на ВКС № 2378/ 05.03.2013 год., а втората- действайки чрез адв. К. Г. С., с частна жалба вх. на ВКС № 2092/ 27.02.2013 год..
Всеки един от тях по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК е изразил съгласие с въведените с частните жалби оплаквания за неправилност на обжалваното определение на ВКС,ТК.
Така подадените от М. В. К. и И. М. К.- Й. частни жалби са възприети за основателни и в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор от страна на Н. М. К. – К..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на М. В. К.:
Частната жалби е подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от лице, имащо правен интерес от предприетото обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт на касационната инстанция, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тази частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да постанови обжалваното определение съставът на първо търговско отделение на ВКС е счел, че обжалваният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд № 1158 от 09.11.2011 год., по ч.гр.д.№ 1097/ 2011 год., с който при запазване висящността на въззивното производство между първоначалните / главни / страни по спора е отменено определение на Великотърновския апелативен съд от 24. 09. 2010 год., по в.гр.д.№ 244/2010 год., по описа на с.с. за конституиране на лицата Н. М. К.- К. и М. В. К. като страна в процеса, в качеството им на необходими другари на ищцата –въззивник И. М. К. – Й. и е прекратено производството по делото по отношение на същите не е от категорията определения, имащи преграждащ по-нататъшното развитие на производството по делото характер, нито обжалваемостта му е изрично предвидена от законодателя, поради което може да бъде изменяно или отменяно от същия съд/ въззивната инстанция/ при допусната „грешка или пропуск”, съот. при настъпило изменение в обстоятелствата, при които е било постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол, по арг. от чл.253 ГПК.
Определението, в частта му, предмет на подадената от К. частна жалба е неправилно.
Незаконосъобразно тричленен състав на ВКС, ТК е приел, че определението, с което въззивният съд, на когото делото е било препратено за разглеждане по реда на чл.23, ал.3 ГПК, е отменил постановено във въззивното производство от друг съдебен състав определение за конституиране на Н. М. К.- К. и М. В. К., като задължително необходими другари на жалбоподателя – ищец И. М. К.- Й. по предявените обективно съединени искове срещу В. к. а. на ч. с. „С. 96”, [населено място] и е прекратено производството по делото по отношение на последните е от категорията определения по см. на чл.253 ГПК, поради което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Освен, че по общо правило всички въззивни определения, правилността на които не се проверява по повод обжалване на самото въззивно решение, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, то да се възприеме застъпеното в определението на тричленния състав на ВКС становище означава и да не се държи сметка за целите на прекратяването, като институт на процесуалното право.
Същевременно, от обстоятелството, че прекратяването на делото по отношение на новоконституираните ищци е последица от констатацията на решаващия съд, че спорното правоотношение сочи на обикновено, а не на необходимо другарство с първоначалния ищец и същите нямат гарантирано участие като главна страна в процеса, за да бъдат конституирани във въззивното производство не следва, че между страните въобще не е възникнало процесуално правоотношение, породило до отмяната му съответни правни си последици.
Следователно, доколкото с обжалваното определение се заличават същите с обратна сила и се пресича възможността по отношение на частния жалбоподател К. делото да завърши с постановяване на съдебен акт, това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че то е преграждащо за по – нататъшното развитие на производство в тази му част и подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Затова в тази му част обжалваното определение на състав на І т.о. на ВКС следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на частната жалба по същество.
ІІ. По частната жалба на И. М. К. – Й.:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт на състав на ВКС,ТК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Правилно съставът на първо търговско отделение на ВКС е счел, че обжалвано определение на Пловдивския апелативен съд няма преграждащ ефект по отношение на въззивното производство между първоначалните страни по спора по предявените от И. М. К. – Й., като ищец, обективно съединени искове, поради което не се явява от категорията съдебни актове, посочени в т.1 на чл.274, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че то не попада и в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обжалваемостта му не е изрично предвидена от законодателя, изключва в полза на настоящата частна жалбоподателка да е надлежно възникнало процесуално потестативно право на частна жалба пред ВКС – абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и, от категорията на положителните за която съдът е длъжен да следи служебно.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 41 от 12.02.2013 год., по ч.т.д.№ 330/ 2012 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. В. К. от [населено място] с вх.№ 6897/22.11.2011 год. срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 1158/09.11.2011 год., по ч.т.д.№ 1097/ 2011 год..
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС, ТК за разглеждане по същество частна жалба вх.№ 6897/22.11.2011 год., подадена от М. В. К. от [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41 от 12.02.2013 год., по ч.т.д.№ 330/2012 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: