2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр. София, 23 декември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4569 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. К. К. срещу определение № 316/08.07.2019 г., постановено по частно гр. дело № 1749/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателката срещу определение № 172/18.01.2019 г. по частно гр. дело № 5252/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС) и е прекратено производството пред ВКС.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не обсъдил доводите на жалбоподателката, че частната ? касационна жалба била срещу преграждащ, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, и подлежащ на касационно обжалване, по аргумент от 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3 от ГПК, съдебен акт, попадащ в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като САС действал като въззивна инстанция по предмета на частното производство, по което е постановено преграждащо развитието на делото определение на Софийския градски съд (СГС); в тази връзка жалбоподателката се позовава на определение № 146/20.03.2016 г. по ч. гр. д. № 4186/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 583/16.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5276/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 389/15.11.2017 г. по гр. д. № 4439/2017 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 20/31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 212/2018 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и определение № 582/09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4439/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тази връзка се поддържа също, че съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК (неточно е посочен чл. 357 от ГПК, който няма ал. 4 и няма никакво отношение в случая) процедурата за съдебен контрол върху действията на съдебния изпълнител задължително следвало да завърши с решение по смисъла на чл. 235 и чл. 236 от ГПК, а не с определение или разпореждане, като с обжалваното определение на ВКС се мултиплицирало съществено нарушение на съдопроизводствените правила – казусът в случая да не завърши с такова решение; поддържа се и че по този начин се стигало до нарушение на основни принципи на гражданския процес, имащи задължителен характер – задължението за защита и съдействие по чл. 2 от ГПК и задължението по чл. 12 от ГПК да се преценят всички доводи на страните.
Ответниците по частната жалба „Уникредит Булбанк“ АД, „Кристелис“ ЕООД, „К.“ ЕООД и К. Б. К. не са подали отговори на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С постановеното от САС определение № 172/18.01.2019 г. (срещу което е подадена оставената без разглеждане частна касационна жалба) е потвърдено определение № 14758/29.06.2018 г. по ч. гр. дело № 4394/2017 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата на жалбоподателката срещу действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Я., изразяващи се в налагане на възбрана върху жилищен недвижим имот.
За да постанови обжалваното определение № 316/08.07.2019 г., съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, позовавайки се на т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС и на трайно установената практика на ВКС, е приел, че постановеното от САС определение № 172/18.01.2019 г. е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от жалбоподателката частна касационна жалба е недопустима.
Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи са правилни.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това тълкувателно решение е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но не е изгубило значение и при действието на новия ГПК от 2007 г. С него производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл.чл. 435-438) също е уредено като контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство и когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата, неговото решение не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Когато окръжният съд прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция, тъй като производството пред окръжния съд е контролно-отменително. На касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона (в този смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), като такъв триинстанционен ред не е предвиден за производството по чл.чл. 435-438 от ГПК. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, следва и от разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК – след като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората, също контролно-отменителна съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – освен множеството определения, посочени в обжалваното определение на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, също и: определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. д. № 88/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 8/08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 538/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 926/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 949/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В посочените от страна на жалбоподателката определения на ВКС, не е прието нещо различно – в тях е прието, че са допустими частни касационни жалби срещу определения на апелативния съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК (а не по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, както в случая), с които са потвърдени преграждащи определения на окръжния съд, които обаче не са постановени в рамките на производство по обжалване действията на съдебен изпълнител; т.е. – тези определения са неотносими в случая, за разлика от посочената по-горе константна практика на ВКС, основана на задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение.
В заключение – частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 316/08.07.2019 г., постановено по частно гр. дело № 1749/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: