О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 509/2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 503/05.07.2012г. по гр.д.№ 362/2012г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба против определение от 28.03.2012г., постановено по т.д.№ 372/2012г. на Варненски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като въпросът за подведомствеността може да се повдига докато е висящо производството и това право не може да се преклудира с постановяване на решение, че произнасянето е необходимо с оглед възможността да се иска отмяна по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК, което формира правен интерес от обжалване.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
ВКС е бил сезиран с частна жалба против определение, с което състава на Варненски окръжния съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е подведомствен на граждански съд, тъй като се твърди неоснователно разместване на блага между гражданскоправни субекти и липсват данни страните по спора да са страни по административно правоотношение, доставчикът на ел.енергия не е административен орган и не е натоварен с властнически правомощия в тази насока. Той действа по договор при общи условия, който поражда гражданско правни отношения.
ВКС е приел, че постановеното определение, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото и не е предвидена изрична възможност за обжалване. Съдът се е позовал на т.5 от ТР № 1/2001г. на ВКС. Алтернативно съдът е приел, че за жалбоподателя липсва интерес от обжалване, защото по делото вече е постановено решение.
Определението на съда по въпроса за подведомствеността подлежи на обжалване с частна жалба, съгласно чл. 15, ал.2 от ГПК. Частната жалба обаче не спира изпълнението на обжалваното определение – чл. 277 от ГПК. Затова съдът, като е намерил възражението за не подведомственост за неоснователно е могъл да постанови решение по спора. При преценка за наличието на правен интерес от обжалване на определението за подведомствеността, съдът не може да не се съобрази с това, че е постановено решение.
Постановеното съдебно решение по спора по същество между страните е влязло в сила, поради неговата необжалваемост, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК,. поради което правилно съдът е приел, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от обжалване на определението, с което е оставено без уважение неговото възражение за неподведомственост на спора пред гражданския съд. Какъвто и да е резултата от това обжалване, той не може да рефлектира върху решението.
Възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение на основанието, предвидено в чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК, на която се позовава жалбоподателя не формира правен интерес от обжалване на определението за подведомственост, тъй като на това основание е неприложимо в настоящия слечай. На отмяна подлежат неправилните решения при наличие на някое от изчерпателно изброените основания в чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК. Решението, постановено при не подведомственост на гражданския съд би било нищожно поради липса на компетентност, а не неправилно. Нищожните и недопустимите решения не подлежат на отмяна по реда на извънредните средства за контрол. Основанието по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК касае влязло в сила съдебно решение, чиято изводи са основани на постановление на съд, или друго държавно учреждение което е признато за неправилно. Отмененото, като неправилно постановление или изобщо съдебен акт в тази хипотеза следва да се отнасят до правилността на изводите в решението, чиято отмяна се иска, а не неговата валидност. Последната, както вече се посочи не е предмет на производството по отмяна.
По тези съображения, частната жалба против определението по чл. 15, ал.1 ГПК, подадена след постановяване и влизане в сила на възивното решение правилно е оставена без разглеждане. Това определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 503/05.07.2012г. по гр.д.№ 362/2012г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба против определение от 28.03.2012г., постановено по т.д.№ 372/2012г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ