О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
С., 30.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1592 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД чрез адв. Н. Г. срещу решение № 2373/16.11.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по в.т.д./н/ № 2265/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо молба по чл.625 ТЗ на „Юробанк България“ АД за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Ковекс“ ЕООД на основание неплатежоспособност, като неоснователно.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Формулира следните въпроси: „1.Въззивният съд бил ли е длъжен да се произнесе в мотивите си по оплакването на въззивника, че първоинстанционния съд не е приложил разпоредба на материалния закон, влязла в сила преди постановяване на първоинстанционното решение, отнасяща се пряко към разглеждания правен спор? 2.Каква е доказателствената тежест при въведена от молителя презумпция за неплатежоспособност на длъжника по чл.608, ал.4 ТЗ и как се оборва същата презумпция?
Ответникът по касационната жалба – „Ковекс“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на законния срок и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, споделяйки изложените мотиви от СГС и препращайки към тях на основание чл.272 ГПК, но и излагайки свои такива, САС е приел, че по делото не е спорно от фактическа страна наличието на договор за банков кредит от 17.07.2006 г. в размер на 200000 евро, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, между праводателя на молителя /„Българска пощенска банка“ АД/ като кредитодател, а сега касатор и „Ковекс“ ЕООД, като кредитополучател. Поради изпадане на кредитополучателя в просрочие за изплащане на определените месечни вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем и въз основа на издаден изпълнителен лист за дължими суми по него от 24.02.2016 г. от Софийски районен съд е образувано изпълнително дело при ЧСИ В. П. за заплащане на главница в размер на 199941.35 лв. ведно със законната лихва, неолихвяема сума и последваща такса. На длъжника е отправено покана за доброволно изпълнение и на основание чл.449 ГПК е посочена дата за извършване на опис на ипотекиран в полза на банката недвижим имот – урегулиран поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него масивна работилница и складове, подробно описани. От представеното в о.с.з. от 20.06.2017 г. удостоверение от ЧСИ е видно, че актуалният размер на задължението е 289803.04 лв., включващ главница, лихви, такси и разноски в изпълнителното производство. От същото удостоверение е установено, че е извършен опис на ипотекирания имот, проведени са четири поредни публични продани от 08.07.2016 г. до 08.08.2016 г., от 14.10.2016 г. до 14.11.2016 г., от 20.01.2017 г. до 20.02.2017 г. и от 24.03.2017 г. до 24.04.2017 г., но няма постъпили наддавателни предложения и последните са обявени за нестанали. Според САС качеството на молителя като кредитор е доказано, както и съществуването на парично задължение на длъжника, породено от търговска сделка /банков кредит/, но са налице предпоставките на чл.631 ТЗ, а именно, че длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Изводът е направен въз основа на заключенията на изслушани ССЕ /единична и тройна/, съобразно които коефициентите за ликвидност на ответното дружество и наличието на краткотрайни материални активи дават възможност да се покрият задълженията му, без опасност за интересите на другите кредитори. От заключенията на ССЕ се установява, че по счетоводни данни наличността в касата на дружеството е в размер на 360417.13 лв. като извършеното последно плащане е на 28.07.2015 г. по търговска сделка, при изчислени от вещи лица коефициенти за ликвидност и автономия на дружеството на длъжника за 2015 г. и предходните от 2012 до 2015 години над 1, което показва, че с краткосрочните си активи дружеството може да покрие текущите си задължения. Коефициентите за бърза ликвидност също са над препоръчителните стойности, като и при съобразяване от вещите лица с предприетата от молителя-кредитор предсрочна изискуемост на кредита, изчислените коефициенти за ликвидност и автономност биха останали със същите стойности. В заключението е посочено, че не е установена липса от касата на дружеството, вещите лица не са открили неосчетоводени задължения, които да се отразят на изчислените и посочени показатели. При тези доказателства относно икономическото състояние на длъжника САС е приел, че са налице предпоставките на чл.631 ТЗ. За неоснователни са приети възраженията на молителя – сега касатор, свързани със спиране на плащанията от длъжника през м. август 2015 г. и разпореждане от страна на длъжника с негови недвижими имоти, тъй като, според САС презумпцията по чл.608 ал.3 ТЗ е преодоляна с оглед установеното от заключенията на ССЕ наличието на средствата в касата на дружеството, надвишаващи задължението към молителя – сега касатор. Предвид заключенията на ССЕ и изложените въз основа на тях мотиви на СГС, към които САС е препратил по чл.272 ГПК, според САС презумпциите по чл.608 ал.2 и ал.4 ТЗ следва да се приемат за преодолени, а възраженията в тази насока са неоснователни.
Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Така формулираните въпроси в изложението на касатора са риторично поставени, без оглед на изложените съображения за извършен анализ на икономическото състояние на длъжника от СГС, предвид изслушаните ССЕ, който е възприет и от САС при извършеното препращане към мотивите на СГС по чл.272 ГПК. При тези мотиви, вкл. и относно презумпциите по чл.608 ал.2 и ал.4 ТЗ, преодоляни според САС, с оглед установеното от вещите лица по тези ССЕ наличие на средства в касата на дружеството, надвишаващи задължението към кредитора – сега касатор, въпросите имат по същество разрешение във въззивния акт, но повторното им формулиране в изложението към касационната жалба изразява само несъгласие с изложеното от САС и желание за друг изход на спора, неприемане на постановения такъв и изложените за него съображения от САС, което не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая чл.280 ал.1 т.3 ГПК/ – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, както се поддържа в изложението. Твърденията за неплатени задължения към НАП, сделките със свързани лица и липса на касова наличност не се подкрепят от заключенията на ССЕ, нито се установяват от други доказателства по делото – както се посочи по-горе вещите лица не са констатирали неосчетоводени задължения, установената касова наличност е в размер на 360417.13 лв., което е основание да се приеме, че длъжникът може да покрие задължението си към молителя – сега касатор в размер на 289803.04 лв., без опасност за интересите на кредиторите си, при което презумпциите на чл.608 ал.2 и ал.4 ТЗ следва да се приемат за преодолени. При така изложените от САС съображения във връзка с извършения анализ на икономическото състояние на длъжника няма основание да се приеме, че са допуснати нарушения на императивни материални норми, нито че фактическите изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, за да се приеме очевидна неправилност на въззивното решение. За да се приеме такава неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и сторени разноски за настоящата инстанция в размер на 6500 лв. – адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и пълномощно/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2373/16.11.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав по в.т.д./н/ № 2265/2017 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Ковекс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.