О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 05.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.4452 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №ІІ-47 от 29.04.13г. по гр.д.№162/13Г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №ХІІІ-1664 от 06.11.12г. по гр.д.№1135/2004г. на Бургаския районен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на С. К. С. сумата от 10310лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот за периода 17.06.04г. – 27.10.11г., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. сумата от 450лв. разноски.
Въззивният съд е приел, че [фирма] и С. К. С. са съсобственици на първи жилищен етаж от сграда, заедно с 2/3 ид.част от дворното място, съставляващо УПИ І-2189 по плана на ЦГЧ [населено място], при квоти 15/16 за [фирма] и 1/16 за С. С.. Този имот се ползва изцяло от [фирма]. Другият съсобственик С. С. е отправил с исковата молба за делба покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота. Той не е изявил желание лично да ползва този имот според правата си в съсобствеността, но това не е било и възможно, предвид заявената от [фирма] позиция в първата фаза на делбата, че С. няма право на собственост в имота. Няма и данни дружеството да е предприело действия за осигуряване на възможност за съвместно ползване на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение противоречи на чл.31, ал.2 ЗС и на задължителната практика на ВКС по прилагането му. В случая ищецът не е изявил желание за ползване на общата вещ, затова не може да претендира и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Обусловено ли е уважаването на иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС от покана от съсобственика, който е лишен от възможността да ползва вещта до ползващия вещта съсобственик да му предостави ползването съобразно правата му.
По този въпрос се поддържа твърдение за противоречие на обжалваното въззивно решение и решение №172 от 06.07.11г. по гр.д.№996/10г. на ВКС, ІІІ ГО; ТР №7/12г. на ОСГК на ВКС и ТР №129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС.
2. Представлява ли липсата на покана от страна на ползващия общия имот съсобственик до неползващия за предоставяне ползването на общата вещ пречка за другия съсобственик да упражнява правата си в съсобствеността, в случаите, когато до първия е отправена едностранно покана за заплащане на обезщетение.
Ответникът в производството С. К. С. оспорва касационната жалба. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВС и ВКС. Тази практика дава най-общи указания на съдилищата по прилагането на чл.31, ал.2 ЗС, което не изключва задължението на съда да съобрази особеностите на всеки конкретен случай и към него да отнесе онази задължителна практика, която е в най-тясна връзка с него. Така например, ако става въпрос за съвместно ползване на съсобствено жилище, следва да се съобрази ТР №67/25.11.69г. на ОСГК на ВС, както и решение №291/29.11.11г. по гр.д.№212/11г. на ВКС, ІІ ГО. Особеностите на настоящия случай, които налагат индивидуален подход при разрешаването на спора по чл.31, ал.2 ЗС, се състоят в това, че съсобственици на жилището са търговско дружество и физическо лице, при съответни квоти 15/16 спрямо 1/16, както и обстоятелството, че дружеството, което ползва общия имот, оспорва правата на другия съсобственик през първата фаза на делбата. Тези особености изключват възможността да се приложи общото указание на решение №172 от 06.07.11г. по гр.д.№996/10г. на ВКС, ІІІ ГО относно предпоставките за уважаването на иск по чл.31, ал.2 ЗС. Самият факт на оспорване на правата на съсобственика С. очевидно изключва възможността дружеството да му предостави ползването на част от общия имот, още повече при отчитане на притежаваната от него квота в съсобствеността, равняваща се на около 8кв.м. от общото жилище. Защитната теза на дружеството се гради на формален подход при разглеждане на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, който е неприемлив. Следва да се има предвид и това, че ТР №7/12г. на ОСГК на ВКС е постановено по въпрос, който не съвпада с правния въпрос по настоящото дело, а мотивите на това тълкувателно решение не могат да се разглеждат извън конкретиката на отделния правен спор. Същото се отнася и до ТР №129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория правен въпрос. Изявленията и отношението на страните по спора с правно основание чл.31, ал.2 ЗС следва да се обсъждат винаги във връзка с обстоятелствата по конкретното дело, затова не може да се даде един универсален отговор, който да се прилага по всички дела.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-47 от 29.04.13г. по гр.д.№162/13Г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: