О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 07,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.07 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 323/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. Н. в качеството му на управител на “Стр 94” О. ,гр. Русе, чрез адвокат М с вх. №581/10.02.2010 год. на Великотърновския апелативен съд срещу определение №5 от 21.01.2010 год. по в.гр.д. №7/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №747 от 23.10.2009 год.по ч.т.д. №164/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е прекратено образуваното пред него производство по реда на чл.25 ЗТР, поради просрочване на подадената от настоящия частен жалбоподател жалба против отказ за вписване №20090714165338/23.07.2009 год.на актуален учредителен акт по партидата на дружеството, направен от на длъжностното лице по регистрация на А. по вписване. Великотърновският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че жалбата до съда е подадена след изтичане на 7 дневния срок по чл.25, ал.1ЗТР, тъй като тя е подадена на 24.08.2009 год., а жалбоподателят е бил уведомен за отказа чрез писмо, получено от него на 14.08.2009 год.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че известието за доставяне не съдържа всичките задължителни по закон реквизити, за да се приеме, че представлява официален писмен документ по смисъла на ГПК. Подържа, че е нередовно оформен по смисъла на Закон за пощенските услуги и Наредба№4 за пощенските услуги, поради което следва да се изключи от доказателствата по делото. Твърди, че не са вписани трите имена на получателя, подписът му и изписаната дата на получаване са нечетливи, поради което не може да се направи категоричен извод кой е получил известието за отказа за вписване.
Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, като наличието им обосновава с разрешаването на следните въпроси в противоречие с практиката на ВКС: “спазени ли са законовите изисквания при оформяне на процесното известие за доставяне на книжа по пощата, връчен ли е редовно отказа на А. по вписване, започнал ли е да тече срокът за обжалване на въпросния акт, и ако да откога”, а произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/ чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се са държа в предмета на частната жалба, индивидуализиран чрез основанието и петитума й, и обуславя правните изводи на съда. Поставените правни въпроси са свързани с твърдяната неправилност на обжалваното определение, поради което чрез тях не се формулира общото основание за селектиране на касационната жалба. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, който не препраща към нормата на чл.281,т.3 ГПК, регламентиращи евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на частната касационна жалба. В случая не е налице и допълнително подържаните основания за това по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. С приложеното определение №153 от 04.05.2006год. по гр.д. №114/2006 год. на ВКС, ІV А не се доказва противоречиво разрешаване от Великотърновския апелативен съд на значимия за делото правен въпрос. Самият жалбоподател като противоречие с практиката на ВКС сочи застъпеното от касационния съд в посоченото определение задължение на съда да спазва Закона за пощенските услуги. Спазването на закона е конституционно задължение на правоприлагащия орган, поради което то не може да се извежда от конкретни определения, па макар и били на ВКС. Нарушаването му води до незаконосъобразност на обжалваното определение, по която съдът, обаче може да се произнесе едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК защото нормите, които уреждат представителството на търговското дружество като юридическо лице, както и начина на връчването му на съобщения и известия са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5 от 21.01.2010 год. по в.гр.д. №7/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №747 от 23.10.2009 год.по ч.т.д. №164/2009 год. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: