О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546 /2010
София,17.06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 20 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Д. Ф., М. Д. Т. и К. Д. Ф., от гр. П., чрез техния процесуален представител адв. И срещу въззивно решение от 31.07.2009 г. по гр.д. № 470 /2009 г. на Окръжен съд – Б. , с което е отменено решение на Районен съд – П. в частта, с която е извършено разпределение на ползването на междинен жилищен етаж и вместо това е постановено друго разпределение на ползването съгласно друго заключение на съдебно-техническа експертиза.
Жалбоподателите твърдят, че решението по иска по чл.32,ал.2 ЗС е неправилно, поради необоснованост – окръжният съд е изключил от разпределение едно от помещенията (№6 по заключението), като е приел, е то е съсобствено само между ответниците, а съсобствеността обхваща цялата сграда, която не е делена – ищците и ответниците са наследници и правоприемници на двама братя, които са притежавали по 1 /2 ид.ч. от сградата.
Жалбоподателите излагат следното основание за допускане на касационно обжалване : съдът е приел, че един от обектите не е съсобствен между страните и го е изключил от разпределение без наличие на доказателства за прекратяване на съсобствеността и така е допуснал противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.188,ал.1 и ал.2 ГПК (отм.), отразена в решение № 608 от 28.09.1992 г. по гр.д. № 407 /1992 г. на І г.о. на ВС и в решение № 2* от 22.07.1981 г. по гр.д. № 1861 /1981 г. на ІІ г.о. на ВС – основание по 208,ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по жалбата не изразяват становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими.
Въпросът, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решения на ВС по конкретни правни спорове, може да попада в хипотезата на т.2, а не на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение при ново разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, с което са дадени следните задължителни указания: разпределението на ползването следва да бъде извършено без галерията към магазина на касаторите (ответници в производството по чл.32,ал.2 ЗС), за която не е установено да е била присъединена към междинния етаж; да бъде изслушано заключение на СТЕ, което да предложи вариант за разпределение на ползването на жилищния и междинния етаж без да включва в площта за разпределение галерията към магазина на касаторите и без да предвижда извършването на преустройства …; ползването на имота следва да бъде разпределено според състоянието му към момента на приключване на устните състезания според установените права на страните в съсобствеността и само в рамките на онази част от имота, за която е установено по категоричен начин, че е съсобствена между всички участващи в производството по делото лица. В мотивите си ВКС е приел и че галерията над магазина на касаторите (ответници в настоящото производство) е обособена като част от магазина, който е съсобствен само помежду им.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците и ответниците по наследство от двама братя са собственици на по 1 /2 ид.ч. от процесната сграда, която се състои от магазинен етаж, жилищен етаж и допълнително изграден между тях междинен етаж и че магазинният етаж не е предмет на иска за разпределение на ползването; от заключение на вещо лице е видно, че междинният етаж е обособен от магазинния етаж чрез изградена железобетонна плоча, като помещенията са пет на брой – с номера от 1 до 5 на скицата по заключението на вещото лице, а помещение № 6 е приобщено от магазина, ползван от ответниците – т.нар. „галерия” над магазина, за която не се установява да е налице съсобственост между страните, а и че ВКС е дал указание разпределението да се извърши без галерията (на стр.2, а после и на стр.3 на възз. реш.). Съдът е разпределил ползването на помещенията от междинния етаж съгласно квотите на страните в съсобствеността – по 1 /2 ид.ч.
Настоящият състав намира, че действително страните по делото са съсобственици на сградата при посочените квоти – по 1 /2 ид.ч. за ищците и за ответниците, видно от двата представени по делото на районния съд нотариални акта (л.3 и л.4) и че не са представени доказателства, че съсобствеността е прекратена по отношение на нито един обект на собственост в нея и следователно изводът на въззивния съд, че за т. нар. „галерия” над магазина не е налице съсобственост между страните, е необоснован, както твърдят касаторите, но помещението (всъщност площадка) (№6), което е изградено само над магазина, който се ползва от ответниците, е извън предмета на новото въззивно производство, очертан с решението на ВКС и решението на въззивния съд по очертания предмет на спора не е основано на необоснования извод по отношение на галерията (№6). Фактическите и правни изводи на въззивния съд, които са извън предмета на спора и извън предмета на доказване във въззивното производства, на които не е основано решението, са без значение за неговата правилност и не са основание за допускане до касационно обжалване.
За пълнота следва да се добави, че: предметът на спора е определен от касаторите, които са предявили искане по чл.32,ал.2 ЗС, те са го ограничили до междинния и до жилищния етаж и са изключили от спора магазините помещения, за които са заявили, че се ползват съобразно квотите на съсобственост, а помещението № 6 е изградено като вътрешна площадка вътре в обема на магазина (за бельо според първото вещо лице, изготвило единична СТЕ – л.50,стр.2), който се ползва от ответниците, такъв обем има и магазинът, който се ползва от ищците (за аптека); първоинстанционният съд е допуснал два пъти изменение на предявения иск по искане на ищците (л.58,стр.2 и л. 72,стр.2), преди да се произнесе с решение.
Поради изложеното следва да се приеме, че твърдяното основание за допускане на касационно обжалване не е осъществено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 31.07.2009 г. по гр.д. № 470 /2009 г. на Окръжен съд – Б.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.