О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 15.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 351 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 336 от 14.12.2009 година по гр.д. № 596/2009 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 669 от 04.09.2009 г. по гр.д. № 2652/2009 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. С. К. от гр. С. против М.
“Д” АД. В решението е прието, че през 2009 година ищцата Н е изпълнявала длъжността “Ръководител отдел ФСО, главен счетоводител” при ответника М. “Д” АД. С договор от 26.05.2009 г., управлението на дружеството е било възложено на изпълнителния директор Й, който със заповед № 41 от 03.06.2009 г. е прекратил трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал.2 КТ. Прието е, че работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор едностранно при наличие на законните предпоставки по чл. 328, ал.1 КТ – по отношение на служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ; след валидно сключен договор за управление и в рамките на деветмесечния срок след започване на изпълнение на договора за управление.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от Н. С. К. . Поддържа се, че по значимия за изхода на делото въпрос: следва ли в съдебния процес по иск срещу незаконно уволнение по чл. 328, ал.2 КТ, работодателят да установи, че възложената му през новия мандат стопанска програма и цел са различни от предходните, тъй като именно в тези разлики обуславят правомерността на предприетата промяна в сформирания в предходния му управленски мандат ръководен екип, решението е постановено в противоречие с решение № 1* от 03.06.2003 г. по гр.д. № 2052/2001 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като въпросът законосъобразно или порочно е решение на Съвета на директорите на дружеството за сключване на договор за управление, взето от членове на съвета под предвидения в закона минимум, се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. “Д” АД не взема стоновище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с решение № 1* от 03.06.2003 г. по гр.д. № 2052/2001 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е неоснователен. Формираните в приложеното решение на Върховния касационен съд изводи не са относими към процесния спор – неотносим е въпросът следва ли работодателят да установи, че възложената му през новия мандат стопанска програма и цел са различни от предходните, тъй като процесното правоотношение не е прекратено при втори мандат на същия управител, нито ищцата е била включена в ръководния екип на дружеството от уволнилия я управител.
Липсват и предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Въпросът за валидността, респ. законосъобразността на решението на Съвета на директорите на дружеството за сключване на договор за управление не е обуславящ изхода на делото. В производството по трудов спор срещу незаконно уволнение, съдът не следва да се произнася по възражения за пороци на актове на органи на работодателя, чиито адресат не е работника. В производството по трудов спор с предмет законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.2 КТ, съдът се произнася по въпросите, относими към предвидените в закона предпоставки за упражняване правото на работодателя да прекрати трудовия договор – сключен ли е договор за управление на предприятието; включена ли е изпълняваната от уволнения служител длъжност в ръководството на предприятието и упражнил ли е работодателят правото си да прекрати трудовия му договор в предвидения от закона деветмесечен срок, които въпроси са намерили отговор в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 14.12.2009 година по гр.д. № 596/2009 година на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: