О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 181 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. , със седалище гр. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 272 от 21. 10. 2009 год., по т.д. № 1306/ 2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд № 392/ 08.10.2008 год., по т.д. № 94/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу ТД ”С”А. , гр. П. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 115.47 щ.д., представляваща неустойка за забава при изплащане на част от втората годишна разсрочена вноска по договор за приватизационна продажба на 26.4% от капитала на “С”А. от 08.11.1999 год., в размер на 24 241.08 щ.д. и с падеж 08. 11.2002 год., за периода 29.06.2004 год.- 11. 07.2007 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.20 ЗЗД и на същественото процесуално правило на чл.224 ГПК/ отм./- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Според касатора изграденият от решаващия съд правен извод, че със сумата 20 150 щ.д., платена от купувача като депозит за участие в проведения за процесната приватизация търг предсрочно е изплатена първата разсрочена годишна вноска от цената по сключения след същия договор за приватизационна продажба е обусловен от неправилно тълкуване волята на съконтрахентите, е довело и до неправилен фактически извод, че с извършените от купувача последващи плащания на 24.10. 2001 год., 11.06.2001 год. и 07. 11. 2001 год. е погасена и част от главницата по втората разсрочена вноска с падеж 08.11.2002 год., което се отразява на размера на следващата се неустойка за забавеното и плащане.
По този начин, според изложеното в касационната жалба, макар и в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващият съд да е обсъждал наличието на влязло в сила решение между страните относно неплатените от купувача втора, трета и четвърта разсрочени вноски от дължимата покупна цена, всъщност въпросът за първата от тях е преразгледан и по този начин силата на пресъдено нещо, произтичаща от поставеното от ПОС по т.д. № 338/2004 год. решение, в нарушение на процесуалното правило на чл.224, ал.1 ГПК/ отм./ фактически не е била зачетена.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, твърдейки, че значимият за крайния правен резултат по делото процесуално – правен въпрос- “за наличието на процесуална възможност при установено с влязло в сила решение конкретно вземане на страната, въпросът за съществуването му в приетия размер да бъде преразгледан от съда, сезиран с последващ спор за право, обусловено от същото вземане” е разрешен от Пловдивския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложените към касационната жалба решения : № 270/2000 год., по гр.д. № 1434/99 год. на ВКС ІV-то г.о.; № 409/2004 год., по гр. д. № 62/2004 год. на І –во г.о. на ВКС и № 384/2009 год. по гр.д. № 1050 / 2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да отхвърли предявения иск по чл.92, ал.1ЗЗД въззивният съд е приел, че доколкото в изпълнение на задълженията си по сключената на 08.11.1999 год. с Министъра на промишлеността приватизационна продажба за 26 847 бр. акции, представляващи 26.4% от капитала на “С” А. , купувачът “С” А. е изплатил общо сумата 127 735.28 щ.д. от покупната цена на придобитото имущество възлизаща на 201 500 щ.д., 10% от която дадена като задатък преди сключване на прехвърлителната сделка, без да отрази в съответните платежни документи конкретните погасявани задължения – главница, неустойка или увеличената по правилото на договорната клауза на т.7.4. вноска, то следва да се приложи общото законово правило на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД и най- напред се погасяват най- старите и обременителни за длъжника задължения в последователност: разноски, лихви / неустойки/ и главници.
Въз основа на възприетото за приложимо в случая законово правило на чл.76 ЗЗД и неоспореното заключение на вещото лице, решаващият съд, след обстойна преценка на събраните доказателства, вкл. влезлите в сила предходни съдебни актове на ПОС относно размера на втората, третата и четвърта разсрочени годишни вноски, е приел за частично погасена първата с отделните извършени от ответника плащания, част от които предхождат постановеното от ПОС решение, като с оглед периода на длъжниковата забава, съпоставяйки отделните дати, е присъдил и съответна неустойка за забава.
Следователно от преценка на решаващите мотиви на обжалваното решение следва, че поставеният от касатора процесуално- правен въпрос, като обусловил крайния правен резултат по делото и относим към правилността на обжалваното решение, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Цитираните от касатора съдебни актове на ВКС, обаче, не доказват визираното от страната основание- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Освен, че отменителните съдебни актове, постановени в извънистнационното производство по чл.231 и сл. ГПК, с оглед правната характеристика на същото, не формират сила на пресъдено нещо относно предмета на спора, поради което посоченото решение № 348/ 2009 год., по гр.д. № 1050/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС, с което на осн. чл. 231, б.”г” ГПК/ отм./ е отменен влязъл в сила съдебен акт на Русенския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд обективно не би могло да създаде противоречие по поставения от касатора процесуалноправен въпрос предвид даденото от въззивния съд разрешение на същия, то доколкото съгласно т.2 на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год. в практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК решенията на отделни състави на касационната инстанция не се включват, а касаторът не е въвел основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, в хипотезата на което същите единствено могат да бъдат преценявани, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на факултативен касационния к. над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1 – т.3 ГПК процесуални предпоставки- основна и допълнителна.
Следователно, по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса преценката осъществявана от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК е възможна само и единствено, доколкото последните са наведени и доказани от касатора- задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК, което в случая не е налице.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 272 от 21.10.2009 год., по т. д. № 1306/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: