О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр. София, 01.11.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 792 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. М. против решение №110/25.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 200/2012 г. от Окръжен съд – Сливен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е делбено, във фазата на извършването на делбата. За да извърши делбата на основание чл.353 от ГПК – чрез разпределение на имотите от съда. Съдът е приел, че извършването на делбата чрез съставянето на дялове и тегленето на жребий е неудобно, тъй като квотите на съделителите са различни, а имотите са шест, което от своя страна предпоставя възможност за разпределението на имотите по начин, съответствуващ на квотите на съделителите, които са двама, съответно с 3/4 ид.ч. и 1/4 ид.ч..
При съставянето на дяловете, съдът е възприел заключенията на вещите лица, прието като доказателство по делото, като сумата, която П. М. е осъден да заплати за уравнение на дела на другия съделител – Ц. М. е 201,25 лева.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуално правни въпроси, свързани с допуснати според касатора съществени процесуални нарушения, изразяващи се в назначаването на приетите по делото съдебни експертизи и оценката на недвижимите имоти, дадена от вещите лица по тези експертизи, обсъждането на доказателствата по делото и възраженията на страните в делбеното производство. Всички въпроси, поставени от касатора в касационното производство по допустимостта на касационното обжалване, касаят евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, но не и правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл с обжалваното решение. Процесуалните нарушения не са сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, тъй като не са сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения са сред касационните основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, доколкото са довели до неправилност на съдебното решение, но тяхното евентуално наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, след като са налице основания за допускането на касационното обжалване. Такива не се сочат, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
По подадената частна жалба от Ц. П. М..
Частната жалба е насочена против определение на въззивния съд, с което на основание чл.248 от ГПК същия е изменил постановеното реш6ение в частта за разноските, като е осъдил частния жалбоподател да заплати на противната страна заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за въззивното производство, предвид неоснователността на въззивната жалба. Съдът е приел, че с решението си е пропуснал да се произнесе по това искане, а същото е направено своевременно и е основателно. В тази връзка, съдът е приел, че не се касае за изменение на решението в частта за разноските, а за пропуск на съда, който може да бъде отстранен по реда на чл.248 от ГПК, въпреки липсата на представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.80, пр.второ от ГПК, страната, която не е представила списък на разноските не разполага с процесуална възможност да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
Оплакването е неоснователно. Пред въззивната инстанция е представено само адвокатско пълномощно с договор за правна помощ и съдействие за сумата 300 лева. В случая не е необходимо съставянето на списък, тъй като направения разход е един и пълномощникът на ищеца е поискал присъждането му в пледоарията след даване ход на устните състезания пред Окръжен съд – Сливен в съдебното заседание, проведено на 24.04.2012 г. Като не се е произнесъл по направеното искането със съдебното решение съдът правилно е постановил определение по реда на чл. 248 ГПК, с което го е уважил.
По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата касационна инстанция по подадената касационна жалба и частна жалба, следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касационната и частната жалба общо в размер на 2800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените два договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110/25.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 200/2012 г. от Окръжен съд – Сливен.
Потвърждава определение № 372/14.05.2012 г. , постановено по гр.д.№ 200/2012 г. от Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Ц. П. М. от [населено място],[жк]-В-2 да заплати на П. П. М. от [населено място],[жк], [улица] сумата 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.