ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547
[населено място], 01.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2322/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. Й. Б., против определение № 202 от 07.06.2017 г. по ч.гр.д. № 177/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – С. Й. Т. е на становище, че същата е неоснователна.Изложил е и съображения за неустановеност на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд, е потвърдил определение № 425 от 09.03.2017 г. по гр.д. № 2131/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател Б. за изменение на постановеното по гр.д. № 2131/2015 г. съдебно решение № 549 от 14.12.2016 г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка не е инициирала защита против нищожния договор за покупко-продажба и макар и признала иска на С. Т. в подадения отговор на исковата молба, не е повлияла върху изхода на спора, тъй като това признание не е съществено за разрешаването му. Решаващият състав е приел още, че размерът на съсобствената част от имота е ирелевантен относно направените от С. Т. разноски по делото предвид уважаването на иск за нищожност на договор. Направен е и извод за неоснователност на доводите на Р. Б., че поведението на [фирма] /в несъстоятелност“, [населено място], е повод за завеждане на делото. Всички страни в производството са участници в нищожната сделка, поради това, предвид единствената възможност прогласяването на нищожността на сделката да стане по съдебен ред, ответниците по подадения от С. Т. иск, следва да понесат дължимите разноски.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касатор Б. поддъраж основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставила е въпросите – „ 1.Следва ли ответник да отговаря за разноските, понесени от ищеца в производството, само поради факта, че е участвал като страна по нищожната сделка, при положение, че същият с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и е направил признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК; 2. Следва ли и може ли съдът да възложи изцяло понесените от ищеца разноски само върху единия ответник, а да не ги възлага върху другия/другите, които с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и са направили признание на исковете”. Така формулираните въпроси, според частната жалбоподателка, са разрешени от въззивният съд в противоречие с решение № 42 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 549/2014 г. на Районен съд Троян; решение № 1824 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 3250/2013 г.на Районен съд Русе; решение № 38/17.02.2017 г. по гр.д. № 159/2016 г. на Окръжен съд Шумен. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Р. Б. е поставила следния въпрос:”Следва ли да се присъждат разноски в полза на ищец по предявен иск за нищожност, след като той е страна по нищожен договор и изначално не е желаел последният да породи действие, като в същото време е бил наясно, че нищожността се прогласява само по съдебен ред, както и следва ли той да понесе, в негова тежест да останат, част от направените от самия него разноски по производството и как следва да бъде определена тази част, пропорционално или съобразно притежаваните от него идеални части от поземления имот, предмет на договора, чиято недействителност се прогласява.” Лаконично е отбелязано че по формулирания трети въпрос липсва както практика, така и изрична законова разпоредба, която да дава отговор. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси са общи, хипотетични, свързани с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд или с неговото процедиране. Така например и трите въпроса в основното си съдържание съдържат твърдения на страната, които съдът обосновано не е приел за установени по спора. Но дори и от тези въпроси да бъде изведен релевантен, то налице би било единствено общото основание.
Касаторът е поддържал допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за първите два въпроса, като е сочил противоречивото им решаване в приложени от него решения на съдилищата. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага развити от касатора доводи във връзка с наличие на решения на съдилищата, които при фактически идентитет на разглежданите случаи са обосновали противоречиви правни изводи. Или установяване на основанието изисква приложени от касатора други влезли в сила съдебни решения, по които поставените въпроси при идентична фактическа обстановка са разрешени противоречиво- арг. т.1 и 3 ТР ОСГТК №1 /09г. По това основание, страната не е развила каквито и да било доводи за идентичност на споровете и оттам и противоречиво разрешаване на въпросите, които тя е поставила. Решението на Троянски районен съд и на Шуменски окръжен съд са обжалваеми актове, като видно от приложения от страната техен статус, същите не са влезли в сила. Или те не обективират практика на съдилищата по смисъла на т.3 ТРОСГТК № 1 /09г. Единственият акт, за който има индициращи данни за влизането му в сила – решението на районен съд Русе не разглежда нито един от поставените от касатора въпроси, нито обективира идентитет в разглежданите хипотези.Следователно касаторът не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на нормата, нито лаконичното твърдението, че по поставените въпроси липсва практика, след като не е обоснована празнота в закона,неяснота или непълнота на правна норма, която да предполага необходимост от тълкуване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 202 от 07.06.2017 г. по ч.гр.д. № 177/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: