О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 547
гр. София,14.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 506/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
К. З. А. и А. З. А. са обжалвали определението на тричленен състав на ВКС, второ гражданско отделение № 120 от 09.05.2011г. по гр.д. 58/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-18 от 15.06.2010г. по гр.д. 597/2009г.
Ответникът Г. С. Я. не е подал отговор на частната жалба по реда на чл.276 ал.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В. съд е оставил в сила решението на първата инстанция , с което е отхвърлен иска на К. З. А. и А. З. А. за установяване, че земеделският имот , предмет на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ съставлява понастоящем ПИ с идентификатор 67800.53.50 с площ от 2.718 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м.”М.”.
С обжалваното определение е прието, че данъчната оценка на този имот според представеното удостоверение по чл.264 ДОПК е 194.30лв. , което е под минимално определения обжалваем интерес в чл.280 ал.2 ГПК и касационната жалба е процесуално недопустима.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
В. съд се е произнесъл по жалба срещу първоинстанционно решение, с което е отказано да се допълни решението, с което е уважен установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ с идентифициране на спорния имот по действащия план, което по същество представлява иск за установяване на собствеността на същия имот към настоящия момент. Касационната жалба е подадена на 31.05.2010г. и допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява според обжалваемия интерес съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията преди изменението в Д.в.бр.100/2010г. Вещните искове са оценяеми и цената им, както и обжалваемият интерес съгласно чл.69 ГПК се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава – върху пазарната цена на вещното право. В случая имотът има данъчна оценка и тя е под 1000лв., следователно правилно е прието в обжалваното определение, че е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационната жалба е недопустима.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 09.05.2011г. по гр.д. 58/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от К. З. А. и А. З. А. касационна жалба срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-18 от 15.06.2010г. по гр.д. 597/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: