3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 14.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 366/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Д. от [населено място] срещу решение № 25 от 30.01.2012 г. по в.т.д.№ 577/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което въззивният съд отменил решение № 636 от 24.06.2011 г. по т.д.№ 414/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма],гр.В. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над присъдените 924.80 лв. до претендираните 29 748.91 лв. като обезщетение за забава върху предоставената в заем сума в размер на 170 000 лв. за периода 27.07.2009 г. до 02.03.2011 г., вместо което постановил друго, с което уважил предявения срещу касатора иск за посочената разлика.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска касирането му. Касаторът поддържа, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, тъй като от една страна съдът приел, че изпълнителният лист в полза на ищеца е издаден срещу бившата му съпруга Лидия С. Д., сега Бондорова и срещу него в качеството му на [фирма], но осъдителното решение е постановено само срещу него и то в качеството на физическо лице, независимо, че и двамата са ответници по иска. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спрял производството по делото до приключване на делото за прогласяване на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на нищожността на договора за заем, предмет на гр.д.№ 291/2011 г. по описа на ВАпС.
В изпълнение на изрично дадените от Варненски апелативен съд указания, в допълнителна молба от 27.02.2012 г., приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в депозираното от касатора изложение са възпроизведени оплакванията в касационната му жалба.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор, в който се поддържат и доводи за неоснователност на наведените отменителни основания и искане за присъждане на разноски по делото.
Ответницата по касация Лидия С. Бондорова оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Предмет на делото е предявен срещу касатора и бившата му съпруга Лидия С. Бондорова иск за солидарното им осъждане на заплатят обезщетение за забава върху главница в размер на170 000 лв. за периода 12.07.2009 г. до 02.03.2011 г, предоставена по договор за заем, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека, чийто падеж е настъпил на 15.12.2005 г. С влезли в сила решения по т.д.№ 939/2008 г. на В. и по гр.д.№ 7484/2009 г. на В. ответниците са осъдени да заплатят на ищеца – заемодател [фирма] законна лихва върху главницата за времето до 12.09.2009 г.
Първонистанционният съд уважил иска по чл.86 ЗЗД за сумата 924.80 лв., представляваща законна лихва, набрана за периода от 12.07.2009 г. до издаване на постановлението за възлагане на публичната продан на имота на ответниците и е извършено разпределение на сумите.
Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че лихви се дължат до влизане в сила на постановлението за възлагане, а то според данните по делото е станало на 29.06.2011 г., когато с окончателно решение са отхвърлени жалбите на касатора подадени лично и в качеството му на ЕТ срещу постановлението за възлагане от 23.03.2011 г. Въз основа на тези съображения съдът приел, че искът следва да бъде уважен в пълен размер, но само срещу касатора, доколкото ответницата Бондарова е направила възражения, изключващи отговорността за забавата в удоволетворяването на ищеца, като потвърдил обаче поради липса на жалба от съпругата осъдителното решение срещу двамата оответници, постановено от В..
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното решение до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна, а и възможно би било жалбоподателката, да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат предмет на обсъждане при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Незавикимо от изхода на делото искането на ответната страна [фирма] за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради непредставяне на доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 30.01.2012 г. по в.т.д.№ 577/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: