Определение №547 от 16.10.2015 по ч.пр. дело №2755/2755 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 547

София 16.10.2015 г.
.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2755 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от управителя Ц. Ц., чрез адв. Г. Б., ПАК срещу определение №269 от 10.06.2015г., постановено по ч.т.дело №365/2015г. на Пловдивския апелативен съд. Частият жалбоподател излага аргументи за обжалваемост на определението и за неговата неправилност.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] не заявяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК преграждащо производството по частната жалба, което подлежи на касационен контрол.
Предмет на обжалване пред Пловдивския апелативен съд е определение на Пловдивския окръжен съд от 26.11.2014г., постановено по т.дело № 882/2012г., с което съдът е изменил протоколното определение от 18.09.2003г., постановено по т.дело №882/2012г. по описа на съда и е оставено без уважение искането на дружеството частен жалбоподател – ответник по иска за присъждане на разноски съобразно прекратената част от иска, с което е изпълнил дадените му с определение №183 от 13.03.2014г., постановено по ч.т.дело № 503/2014г. на ВКС, ТК указания. Съдът е мотивирал отказа си за присъждане на разноски поради това, че ответникът не е станал причина за завеждане на иска в прекратената му част.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба срещу определението от 26.11.2014г. и прекрати производството по делото, Пловдивският апелативен съд е счел, че по същество подадената частна жалба представлява молба по чл.248 ГПК срещу определение, с което за първи път окръжният съд се произнася по искането за присъждане на разноски.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК съдът може да допълни или измени решението, респ. определението / какъвто е случая/ в частта за разноските, ако са спазени посочените в закона срокове за подаване на молбата. Това определение, по изричната разпоредба на закона – чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред съответния съд по реда по който подлежи на обжалване решението. След произнасяне по молбата по чл.248, ал.1 ГПК от Пловдивския окръжен съд за изменение на определението в частта за разноските, правилно недоволната страна е обжалвала определението за разноски пред Пловдивския апелативен съд. Въззивният съд дължи произнасянето по съществото на жалбата.
Делото ще следва да се върне на апелативния съд за произнасяне по частната жалба на [фирма].
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 269/10.06.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 265/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., трети състав.
Връща делото на същия съд за произнасяне по частната жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top