2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр. София, 16.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4384 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Н. А. Г., особен представител на Л. Г., против определение № 2263/27.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 2105/2017 г. от VІІІ-ви състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, като е приел, че молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна.
Районният съд, с потвърденото определение е приел, че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като на ищеца са присъдени направените разноски, като размерът на тези за адвокатско възнаграждение е определен съобразно уговореното между в представения по делото договор за правна помощ.
Въззивната инстанция е приела, че представителят на ответника не е предявил възражение за прекомерност на заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Прието е, че не се претендира и незаконосъобразно определен от РС размер на възнаграждението за особения представител на ответника. Прието е за неоснователно възражението, че тези две възнаграждения не са равни, тъй като липсва изискване за равенство между уговореното с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с това, определено от съда за особения представител на ответника, което съответства на минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно определянето на възнаграждението на особения представител в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи противоречие с т.6 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение, в посочената точка, касае определянето на възнаграждението на особения представител, но по този правен въпрос липсва произнасяне от страна на въззивния съд. Липсата на произнасяне по този правен въпрос, води до извод за неговата неотносимост към производството по допустимостта на касационното обжалване, доколкото разпоредбата на чл.280 ГПК, приложимо и по касационните частни жалби относно допустимостта на обжалването, предвижда на първо място да е налице произнасяне по поставения от касатора правен въпрос, за да е налице основание по същата разпоредба относно наличието на противоречие, за каквото се твърди в изложението на касатора. Отделен е въпросът, дали въззивният съд е дължал произнасяне по този въпрос, но процесуалноправен въпрос в тази насока не се сочи.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допускането на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2263/27.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 2105/2017 г. от VІІІ-ви състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.