Определение №547 от 17.11.2016 по гр. дело №60067/60067 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 547

гр. София 17.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 60067/2016 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез пълномощника адв. А. З., против решение № 750/14.04.2016 г., постановено по търг.д. № 912/2016 г. по описа Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2084/30.12.2015 г. по търг.д. 7716/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 359, ал. 3, предл. 2 във вр. чл. 363, б. „а“, предл. 1 ЗЗД иск за сумата от 172 524 лв., представляваща дялово участие от общата собственост по договор за гражданско дружество с наименование Д. „С.А.Л 2005“, прекратено поради постигане на целта му и са присъдени разноски.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречия с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационна проверка. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 126/15.08.2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г. на ВКС, решение № 191/25.07.2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 83/23.06.2015 г. по т.д. № 1940/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 354/30.10.2015 г. по гр.д.№ 1398/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 17/08.02.2016 г. по гр.д. № 4121/2015 г. на ВКС, IV г.о., без да е формулиран конкретен въпрос. Твърди се също, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода по делото, включени в предмета на спора, свързани с приложението на конкретни правни норми и обусловили решението му, за които е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но такива въпроси не са поставени.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация, в който се излагат съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
При проверка за допустимостта на касационната жалба ВКС, І г. о., в настоящия си състав констатира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която се претендира осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 172 524 лв., дължима по договор за гражданско дружество, сключен между страните. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 359, ал. 3, предл. 2 във вр. с чл. 363, б. „а“, предл. 1 ЗЗД. Изследвал е правната природа на гражданското дружество и е посочил, че съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД придобитото при осъществяване на дейността на дружеството е общо имущество на съдружниците, а имуществените отношения между тях се уреждат след прекратяване на договора. Съдът е установил от фактическа страна, че по силата на договор за гражданско дружество [фирма] и [фирма] обединили дейността си в „С.А.Л 2005“ с цел участие в открит национален търг, обявен от Агенция по кадастър – [населено място] по проект № NCB C7_5_1_13/2006 г. с предмет „Създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри“, в резултат на което между Агенцията и Д. „С. А. Л 2005“ били сключени договор № NCB C7_5_4/15.08.2006 г. и договор № 63/20.12.2006 г. С протокол № 93/02.12.2008 г. Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място] е приела за окончателно завършени дейностите по договорите. С това била постигната целта на дружеството и същото било прекратено на основание чл. 363, б. „а“, предл. 1 ЗЗД. При преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд приел, че дяловете на съдружниците са равни, а претендираният по-голям дял от имуществото от страна на ищеца е неустановен. Приел е, че единственият приход за гражданското дружество възлиза на сумата от 1 102 240 лв. и при липса на данни за разходи делът на всеки от съдружниците е в размер на 551 120 лв. Доколкото по делото се съдържат доказателства за платена сума на [фирма] в размер на 742 199 лв., първоинстанционният съд е счел, че искът е неоснователен.
Софийски апелативен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от [фирма], в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и е постановено в противоречие с материалния закон, без да са изложени конкретни оплаквания за неправилност. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като изрично е посочил, че съгласно чл. 269 ГПК служебно се произнася по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по въпросите на правилността е ограничен от посоченото в жалбата. Приел е, че решението е валидно и допустимо, както и че с него не са нарушени императивните разпоредби на закона и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.
Не са налице основания за допускането на касационно обжалване. Допустимостта на касационна проверка се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи относно изхода на спора. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да формулира въпроси, които да са обусловили решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Следователно липсва общата предпоставка за допускане на касационна проверка. Върховният касационен съд в изпълнение на своите функции не може да формулира въпрос, а единство да конкретизира въведеното общо основание. Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо съдът да се произнася относно наличието на специалните предпоставки. Следва да се отбележи, че изложението, съдържащо се в касационната жалба, само по себе си е общо и съдържа съждения, които могат да бъдат отнесени като оплаквания по същество на спора, а не обосновават основания по чл. 280 ГПК.
Само за пълнота на мотивите следва да се подчертае, че обжалваното въззивно решение е постановено по бланкетна въззивна жалба на [фирма], в която не се съдържат конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. Софийски апелативен съд се е произнесъл съобразно законоустановения обхват на дейност на въззивния съд при въведения с новия ГПК „ограничен въззив“. В тази връзка съображенията, изложени от касатора въобще не са били предмет на разглеждане пред второинстанционния съд, тъй като те не са били наведени като оплаквания във второинстанционното производство. Съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, когато жалбоподателят не е посочил в какво се състои порочността на въззивното решение, съдът се произнася само по валидността на решението, по допустимостта в обжалваните части и без да се произнася по правилността предвид липсата на въведени от жалбоподателя оплаквания, с изключение по отношение на правилното приложение на материалноправните норми и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните. Действително въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви и не може да постанови решението си единствено, препращайки към мотивите на първоинстнционния съд по чл. 272 ГПК, но той се произнася по правилността на решението единствено в рамките на оплакванията на въззивника.
При този на изход на спора в тежест на касатора следва да се възложат сторените от ответната страна разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 8 000.00 лв. изплатени в брой, съгласно приложения договор за правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 750/14.04.2016 г. по в.т.д. № 912/2016 г. по описа на Софийски Апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПЙ сумата от 8 000 (осем хиляди) лева съдебни разноски.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top