1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр.София, 17.05.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5449 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.08.2016г. по гр.д.№6122/2016г., с което ГС София е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът К. С. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на К. С. , заемащ длъжност „монтьор АВН” в секция „СР монтаж”, при цех „Производство СР”, Дирекция „СР”, извършено със заповед №166/11.06.2015г. на Изпълнителен директор на [фирма], на основание чл.187, т.4, т.7, т.8 и т.10, вр.чл.186, чл.189 и чл.192 КТ/ отказал да изпълни възложена му работа, некачестево изпълнил друга, неетично поведение към раотодателя/, възстановил го е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на длъжността, която е заемал преди уволнението и е осъдил дружеството да му заплати на на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ сумата от 3634,10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 15.06.2015г. до 02.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 3634лв. до пълния предявен размер – 3900лв. и за периода след 02.12.2015г. до 15.12.2015г. като неоснователен.
Прието е за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът- ответник по жалба, е заемал длъжността „монтьор АВН” в секция „СР монтаж”, с месечно възнаграждение в размер на сумата от 650 лв. Установено е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №166/11.06.2015г. на Изпълнителен директор на на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с допуснати дисциплинарни нарушения по чл.187, т.4, т.7, т.8 /изр.1/ и т.10 във връзка с чл.186 от КТ.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно нормата на чл.344, ал.3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Посочил е, че в конкретната хипотеза с писмо изх.№057/08.06.2015г., получено от дружеството на 09.06.2015г., работодателят е бил уведомен за учредяването на синдикална секция на Национален синдикат „Защита”, като на учредителното събрание е било избрано ръководство – председател и двама секретари, идин от които е ищецът по делото. Съдът е приел, че легитимността на учредената синдикална организация не подлежи на съдебен контрол в производството по трудомия спор.
Съдът е счел, че няма пречка при наличие на родствена връзка – баща и син, между избрания председател на синдикалната секция и ищеца в качеството му на секретар, последният да се ползува от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Прието е, че наличието на това обстоятелство не освобождава работодателя от вмененото му по закон задължение по чл.333, ал.3 от КТ, което поставя извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикалния орган. Счетен е за неоснователен довода, че с предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предл.1 от КТ във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство /председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на съответния работодател, но не и ръководството на вътрешни структури /секции/ в рамките на синдикалната организация.
Прието е, че работодателят не е поискал предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищеца в качеството му на член на синдикалното ръководство преди издаване на оспорената заповед за уволнение, поради което работодателят е извършил незаконно уволнение на ищеца по чл.330, ал.2, т.6 КТ. При така установените оБстоятелства съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това допустимо ли е постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и задължен ли е съдът да укаже на страните в процеса, че не сочат доказателства за установяване на определени юридически факти, в частност да даде указания на страната да представи доказателства за твърдяните от нея благоприятни юридически факти. Подържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 , т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС касаещи точното приложение на разпоредбата за закрила при уволнение по чл.333 КТ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. Първият поставен от касаторите въпрос по същността си е оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на понятието, разяснен с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Той не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване, което прави безпредметно изследването дали е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се касае до въпроса задължен ли е съдът да укаже на страните в процеса, че не сочат доказателства за установяване на определени юридически факти, в частност да даде указания на страната да представи доказателства за твърдяните от нея благоприятни юридически факти, то при разрешаването му съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, според която въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, като е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Приема се , че въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи / в този смисъл и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 217 от 09.06.2011г. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните./. Въззивният съд е изложил собствени мотиви по всички доводи и възражения на работодателя и е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ са основателни.
Така установената практика не е неправилна поради което не се налага да бъде променена като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.08.2016г. по гр.д.№6122/2016г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. С. Д. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: