1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София 29.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №271 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – П. срещу решение №266 от 22.12.2010г. по в.гр.дело №92/2010г. на Великотърновския апелативен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на ЗК ”Н.” сумата от 6836.60 лв., представляваща нереализирана печалба за 2008/2009г. за обработваните от дружеството 620 дка земеделски земи, арендувани от кооперацията, както и в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане . Искането е за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне иска по чл.59 ЗЗД като неоснователен. Касаторът се позавава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ЗК “Н.” – [населено място] [община] счита, че не е налице нито една от посочените от касатора хипотези за достъп до касация – липсват формулирани въпроси по отношение на двете касационни основания, а представените с изложението съдебни решения не само не са относими към разрешения от съда правен спор, но няма данни да са влезли в сила. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване при спазване на императивната разпоредба на чл.283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С решение № 89 от 28.06.2010г. по т. дело №144/2009г. Плевенския окръжен съд е осъдил касатора [фирма] да заплати на ЗК “Н.” сумата от 13 197.23 лв. изразяваща се в извършени рентни плащания от ищеца за стопанската 2008/2009г. за 657.888 дка земеделски земи в землището на [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.07.2009г. и за сумата от 7256.50 лв. , представляваща нереализирана от кооперацията печалба за стопанската 2008/2009г. за 678.888 дка земеделски земи в същото землище, ведно със законната лихва. Правното основание на исковете е чл.59 ЗЗД и за разликата до претендираните размери обективно съединените искове са отхвърлени като неоснователни. Възражението на ответника за прихващане със сумата от 107 618.38 лв. пропусната печалба за стопанската 2008/2009г. поради обработването на земеделски земи от кооперацията с площ от 2 559.47дка, за която ответникът е имал сключени договори за аренда със собствениците на земеделски земи, както и за сумата от 308 992.05 лв. – арендни плащания към арендодатели и наемодатели на земеделската кооперация, е отхвърлено като неоснователно.
Великотърновския апелативен съд частично е отменил първоинстанционното решение – за разликата от 6838.60 лв. до 7 256.50 лв.
за нереализирана от кооперацията печалба за стопанската година 2008/2009г., като в останалата обжалвана част решението е потвърдено. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника със сумата от 6836.60 лв. пропусната печалба за 620 дка земеделска земя, която е притежавал по договори за аренда, но не я обработвал, защото са били обработвани от [фирма]. Изводът е направен след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства- списък на арандуваните земи от [фирма] и К. “С, за границите на обработваната от ищцовата кооперация земеделска земя, 2 бр. договори за наем, таблици за използваните земи от [фирма] през 2009г., заключение на технико-икономическа експертиза, обясненията на представителите на двете страни по делото по реда на чл.176, ал.1 ГПК. Възражението за прихващане на ответника е отхвърлено като неоснователно поради недоказване на твърдения от него факт, че кооперацията е обработвала 2 599.470дка земеделска земя по сключени от него договори за аренда.
Съдът се е произнесъл по възражението за прихващане на ответника, поради което поставения от касатора въпрос е от значение за решаването на спора, но не е осъществена втората предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С оглед на даденото в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, какъвто не е конкретния случай. Представените с изложението ксерокопия на съдебни решения окръжен съд – В. Т., окръжен съд Стара З., на Габровския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд, не само са постановени при други факти, но няма отбелязване да са влезли в сила и поради тази причина не изпълняват условието на закона за съдебна практика.
Липсва основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е изложил никакви аргументи по приложението на закона и с оглед на даденото тълкуване в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването само на разпоредбата на закона не е достатъчно за да се обоснове достъпа до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това по приложението на чл.103-чл.105 ЗЗД, разрешаващи материалноправното прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на страната, която прихваща и за особеностите при прихващане чрез възражение в процеса с неликвидно вземане, има установена съдебна практика, а аргументи за необходимост на промяната й от касотора не са изложени..
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №266 от 22.12.2010г. по в.гр.т.д. № 92/2010г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: