О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 04.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2164/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. от [населено място] против определение № 2248 от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1988/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав определение № 988 от 16.02.2017 г. по т. д. № 4040/2015 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявения от М. Г. срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на съдебно определение от 22.05.2009 г. по т. д. № 92/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, постановено по реда на чл. 692 ТЗ.
Частната касаторка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, че същото е резултат от прилагани от съдиите от Софийски апелативен съд корупционни практики, подробно обосновани.
Същите доводи са наведени и в представената към частната касационна жалба „молба-касационни основания“, депозирана в изпълнение на указанията на въззивния съд в разпореждане от 03.08.2017 г. за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, в т. ч. и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството, касаещо предявения от М. Г. от [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на съдебно определение от 22.05.2009 г. по т. д. № 92/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав, постановено по реда на чл. 692 ТЗ, въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Отсъствието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка на всеки установителен иск, е обосновано с разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, предвид наличието на по-рано заведено дело между същите страни, на същото основание и за същото искане (гр. д. № 53878/2014 г. на СРС, 32 състав), което към настоящия момент все още е висящо, доколкото определението за прекратяването му не е влязло в сила. Що се отнася до искането на ищцата за вписване на предявените от нея претенции като обезпечен кредитор в списъка на приетите вземания по т. д. № 95/2007 г., същото е преценено като недопустимо поради обстоятелството, че в Търговския закон е предвиден специален процесуален ред за включване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността в списъка на приетите вземания, който изключва приложението на общия исков ред.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допускането на касационното обжалване е предпоставено от наличието на релевантен за изхода на делото въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) и от осъществяването по отношение на него на едно или повече от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания по приложението на посочените правни норми, съобразно които, формулирането на конкретен и ясен въпрос е задължение на самия касатор, в което същият не може да бъде заместен от касационната инстанция, т. е. последната би могла единствено да уточни или преформулира поставения въпрос, но не и да го изведе служебно от обстоятелствената част на изложението.
В случая това задължение не е изпълнено от подалата частната касационна жалба страна. С разпореждане от 03.08.2017 г. Софийски апелативен съд е дал ясни указания на частната касаторка, че следва „да представи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК“. Такива обаче не се съдържат в представената в изпълнение на указанията молба вх. № 14682 от 28.08.2017 г., тъй като в молбата изобщо липсва формулиран конкретен въпрос, по отношение на който следва да бъде извършена съответно преценката както за относимостта му към изхода на делото, така и за наличие на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Молбата съдържа единствено твърдения, каквито са изложени и в самата частна касационна жалба, за прилагани от съдиите от Софийски апелативен съд корупционни практики. Именно поради липсата на изрично поставен въпрос и надлежно аргументирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2248 от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1988/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: