4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
С., 08.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3476/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. М. – от [населено място] срещу Решение №761 от 17.04.2014 г. по т.д. №4106/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 23.05.2013 г. по т.д.№6907/2012 г. на СГС и е постановено друго, с което по иска на Б. К. С. – от [населено място] срещу М. Т. М. – от [населено място] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът има вземане 41 238.45 лв. – част от сумата 64 184 лв. по запис на заповед от 24.09.2010 г., предявен за плащане на 24.11.2010 г., със законната лихва от 10.02.2011 г., както и за 824.77 лв.-разноски – държ.такса в заповедното производство, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 23.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 5501/ 2011 г. на СРС, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: когато страната своевременно оспори заключението на вещото лице и направи искане, следва ли съдът да допусне тройна експертиза, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с оглед Р.№243/31.05.2011 г. по гр.д.№ 976/2010 г. на ВКС,І г.о., както и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед Р.№ 695/02.10.2009 г. по гр.д.№1193/2008 г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса: валиден ли е запис на заповед, в който издателят е идентифициран с документ за самоличност, какъвто не е притежавал към датата на издаването му и налице ли е дата на издаване в записа на заповед, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед Опр. от 07.04.2003 г. по ч.гр.д.№ 321/2003 г. на СГС.
Ответникът по касационната жалба Б. К. С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по първия въпрос първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, а искането за тройна експертиза ответникът по делото е обосновал на база своето процесуално бездействие (непредставяне на сравнителен материал); по втория въпрос счита, че жалбоподателят основава искането на определение по ч.гр.д., което не съставлява противоречива практика, няма данни да е влязло в сила и изследва казус, различен от настоящия; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземане, цената на който не е до 10 000 лв., който иск е уважен, намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника 41 238.45 лв. – част от сумата 64 184 лв. по запис на заповед от 24.09.2010 г., предявен за плащане на 24.11.2010 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, е изложил, че записът на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ и от заключението на съдебно -графическата експертиза е установено, че е подписан от лицето, посочено като издател. За неоснователен е приел довода на ответника, че в записа на заповед е посочен друг документ за самоличност от притежавания, като е обосновал, че този факт не може да обори авторството на документа при наличие на достатъчно идентифициращи данни за издателя: ЕГН и подпис. По възражението на ответника за липса на конкретна кауза, по която да е възникнало задължение за плащане, обезпечено със записа на заповед, съдът е аргументирал, че законът предвижда възможност за поемане на абстрактни задължения по менителнични ефекти, при които липсата на основание не води до нищожност, като основанието за пораждане на задължение, което записът на заповед обезпечава, има значение доколкото погасяването на същото би довело до погасяване на това по менителничния ефект. Съдът е заключил, че ищецът не е задължен да установява каузално правоотношение с ответника и при наличие на валиден запис на заповед в тежест на ответника възниква задължение за плащане на посочената сума.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по изведения от жалбоподателя въпрос: дали при своевременно оспорване от страната на заключението на вещото лице и направено искане, съдът следва да допусне тройна експертиза. За да не уважи искането на ответника, първо – инстанционният съд е изяснил основанието, на което ответникът оспорва приетата съдебно-графологическа експертиза: защото не са изследвани достатъчно документи и съдът подробно е обосновал защо намира за неоснователно искането за допускане на други вещи лица: на ответника е била дадена възможност да представи сравнителен материал във връзка с оспорването на подписа върху записа на заповед, за който е възразил, че не е положен от него. Не се касае за непълно или неясно заключение, за да иска ответникът допълнително заключение, нито за необосновано заключение, за да иска повторно заключение. Оспорването на заключението е на основание, което не е налагало съдът да назначи друго вещо лице или повече вещи лица, тъй като при така представения по делото сравнителен материал, изводите и констатациите не биха били други. Не е налице и основание по чл. чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с оглед Р.№243/ 31.05.2011 г. по гр.д.№ 976/2010 г. на ВКС,І г.о., което е постановено при други обстоятелства и не намира приложение – страната е била оспорила заключението поради некомпетентност на вещото лице. Жалбоподателят не доказва по въпроса и противоречива съдебна практика – в Р.№695/02.10.2009 г. по гр.д.№1193/2008 г. на ВКС, ІV г.о. не е посочено поради какво съдът е приел за допуснато от въззивния съд нарушение с неуважаване на искането по чл. 157 ал.2 ГПК(отм.) за назначаване на тройна експертиза.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед посоченото от жалбоподателя Опр. от 07.04.2003 г. по ч.гр.д.№ 321/2003 г. на СГС по въпроса: валиден ли е запис на заповед, с който издателят е идентифициран с документ за самоличност, какъвто не е притежавал към датата на издаването му и налице ли е дата на издаване в записа на заповед. Това определение е по въпроса за спиране на изпълнението по образувано изп.дело, доколкото може да се приеме за съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, с него е разгледан различен случай от този по делото: записът на заповед е бил с дата на издаване 07.08.1999 г., а поемателят е бил индивидуализиран с документ за самоличност с дата 01.02.2000 г. При достатъчно други индивидуализиращи белези: ЕГН и подпис на издателя, при липса на изискване в чл. 535 ТЗ за описване личната карта на издателя, и при липса на доказателства издателят да е разполагал и с друга лична карта, е неоснователен доводът на жалбоподателя за направен в противоречие с практиката извод от въззивния съд, че е налице валиден издаден от ответника запис на заповед.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №761 от 17.04.2014 г. по т.д. №4106/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: