О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№547
София, 15.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 226 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив срещу въззивно решение № 303/05.11.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 893/2009 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Апелативният съд, като е потвърдил решението на Хасковския окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. М. Н. обезщетение от 15 000 лв. на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
В изложението не са формулирани правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, липсва и обосновка за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл ”в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК” и не е съобразил изискванията на чл. 52 ЗЗД и практиката по този текст, изразена в Р-1599-2005-ІV ГО и Р-48-2004-ІV ГО ВКС.
По същество изложението съдържа оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и по процедура, в която въпросите за основателността на касационното обжалване не се обсъждат.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответния материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Ето защо, касаторът има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора, след това да прецени дали той има отражение върху постановения резултат и съответно даденото по него разрешение дали противоречи за задължителната съдебна практика на ВС и ВКС, дали се разрешава противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Това налага правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК да е изяснен в изложението. Съставът на Върховния касационен съд може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, въпроси не са формулирани от касатора.
Приложеното ТР № 3* с което са дадени разяснения по множество въпроси, свързани с приложението на ЗОДВПГ, няма отношение към конкретното дело, нито към касационните оплаквания.
Другите две решения на състави на Върховния касационен съд са приложени във връзка с оплакването за несправедливост на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Несъразмерността на обезщетението с вредата като резултат, може да се дължи на разрешения на въззивния съд по различни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси.
Както вече бе посочено, липсват такива, поради което няма как да се извърши и преценката за противоречивото им разрешаване с Р-1599-2005-ІV ГО и Р-48-2004-ІV ГО ВКС.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 303/05.11.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 893/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: