О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 17.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 39 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. чрез нейния процесуален представител адв. С срещу въззивно решение от 28.07.2009 г. по гр.д. № 1093 /2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Варненския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иск на жалбоподателката срещу И. И. и П. И. за предаването на владението на недвижим имот на основание чл.108 ЗС при участието на трети лица – помагачи на ответниците.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – делото било разгледано, въпреки че той не можал да се яви и да доведе и осигури -разпита на допуснатите му свидетели.
Жалбоподателят излага следните основания за допускане на касационно обжалване : съдът е решил делото в нарушение на съдопроизводствените правила – чл.121,ал.1 ГПК (отм.) и чл.142,ал.2 ГПК – при наличието на уважителна причина за отлагане на производството, като така е преградено правото и възможността за организиране на защитата; този въпрос е от значение за точното прилагане на процесуалния закон и в частност чл.142,ал.2 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, т.к. не е ясно точно кой въпрос е от значение за развитие на правото и защото е налице уредба на въпроса за прилагането на този текст – на чл.142,ал.2 ГПК и не се налага прилагането на закона или на правото по аналогия – нормата е точна и ясна, включително наредбата за медицинския документ.
Третите лица – помагачи не изразяват становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е доказала предпоставките за реституцията на имота – вписването в емлячния регистър не удостоверява придобивен способ за нейния праводател, а е само косвено доказателство за наличието на правото на собственост на праводателя към момента на кооперирането, поради което ревандикационният иск е неоснователен. Съдът е намерил за основателно и възражението на ответниците, че ползувателят е получил право да изкупи предоставения за ползване имот и го е осъществил.
Въззивното производство е проведено в едно съдебно заседание, за което жалбоподателят е била редовно призована чрез своя процесуален представител адв. С съдът се е произнесъл по исканията му за допускане на доказателства – издал е съдебни удостоверения за събиране на доказателства и е дал възможност на страните да водят по един свидетел за установяване на това, кой упражнява фактическа власт и владее процесния имот.
С молба от датата на насроченото съдебно заседание, представена в деловодството на съда, адв. С е поискал отлагане на делото поради негово внезапно заболяване, за което прилага болничен лист и поради това, че доверителката му живее на територията на САЩ и не може да се яви.
Съдът е намерил искането за неоснователно, т.к. в представения болничен лист в графата „бележки” няма изрично отбелязване за това дали адвокатът следва да се яви или не пред съд.
От представеният болничен лист е видно, че той е издаден на адв. С за един ден – този на насроченото съдебно заседание и в него е отбелязано, че той има хипертонични болки, хипертонична криза и му е предписано домашно амбулаторно лечение, в графата „бележки” действително не е отбелязано нищо.
Настоящият състав намира, че въззивният съд не е основал решението си на липсата на свидетелски показания на жалбоподателя за фактите, чието установяване е допуснато – кой упражнява фактическа власт и владее процесния имот, а поради това, че жалбоподателят не е установила придобивен способ за нейния праводател. Т.е., че решението не е основано на извод, свързан с изведения въпрос, нито е следвало да бъде основано при липсата на доказване на твърдяното от ищеца право на собственост.
Но също така : разпоредбата на чл.121 ГПК (отм.) не се отнася до наведеното оплакване (такава е тази на чл.107,ал.2), а разпоредбата на чл.142,ал.2 ГПК е със същото съдържание като тази на чл.-107,ал.2 ГПК (отм.) – съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Разпоредбата е съвсем ясна: при редовно призоваване на страните съдът следва да отложи делото само при наличие на кумулативни пречки за явяването на страна и на нейния представител, които те да не могат да отстранят. Въпросът за приложението на тази норма не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото, защото законът (нормата) не е непълен, неясен, нито противоречив, касаторът не обосновава твърдение, че по прилагането на закона липсва съдебна практика, или че тя е неправилна поради неточно тълкуване и че разглеждането на спора ще допринесе за промяната и и касаторът не е изложила аргументи срещу приетото от въззивния съд разрешение, нито е посочила как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
В случая препятствието за явяването на адв. С не е удостоверено, защото съгласно чл.18,ал.2 Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен да се явява пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графа „бележки“ на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Тази разпоредба е също съвсем ясна. Отделно от тава – не са представени доказателства за това, че жалбоподателят живее в САЩ, както се твърди в касационната жалба.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.07.2009 г. по гр.д. № 1093 /2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.