О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 30,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1159 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 26773/23. ХІ.2009 г. на „Т E И” ООД-гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Р от АК-Пловдив, против въззивното решение № 1* на Пловдивския ОС, ГК, 7-ми с-в, от 21. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 2258/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1* на Районен съд-Пловдив, ГК, от 1.VІІ.2009 г. по гр. д. № 2373/08 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени обективно съединените осъдителни искове на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 327 ТЗ – във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 294 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 от същия закон, предявени срещу „А” ООД-гр. Пловдив: за заплащане на извършени от ищеца на ответника доставки и услуги в общ размер на сумата 5 911.73, вкл. с претендираните лихви за забава.
Оплакванията на „Т” ООД-гр. Пловдив са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени исковете в предявените им размери, ведно с присъждане на разноски за производството пред ВКС, вкл. платеното адвокатско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Т” ООД-гр. Пловдив обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл „неправилно” по материалноправния въпрос дали в конкретния случай имало сключена търговска сделка между страните по спора и налице ли е било изпълнение на задълженията по нея. Този правен въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво се разрешавал от съдилищата в Републиката, а същевременно бил такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, понеже следвало касационната инстанция с решението си по чл. 293 ГПК да отговори „законосъобразно ли е решаващите съдебни състави да основават решенията си само на грешните си правни изводи, направени вследствие неправилно прилагане на материалния закон, несъобразяване с трайната практика на ВКС, както и абсолютно необосновано и превратно да тълкуват събрани в хода на делото гласни доказателства, като същевременно игнорират и не обвързват решението си с други представени и приети писмени доказателства /фактури, товарителници, дневник на продажбите, дневник за заявки, дневник на продажби от НАП, които безспорно доказват облигационна връзка между страните/”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „А” ООД-гр. Пловдив писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. В. Т. от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение на Пловдивския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на „Т” ООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване в нито една от хипотезите на релевираните от търговеца касатор предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съобразно задължителните постановки по точка 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Затова ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът. Във всички случаи материалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, но той никога не може да е такъв, който е релевантен за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно касационната инстанция, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая това не може да бъде сторено предвид отъждествяване от страна на касатора „Т” ООД-гр. Пловдив на релевирания материалноправен въпрос с порочността на атакуваното въззивно решение. От една страна, тази констатация се налага предвид съвпадащото съдържание на обстоятелствената част на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК досежно правния въпрос, означен като „неправилно произнасяне на въззивния съд”. От друга, макар приложеното единственото решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, да съставлява несъмнено „практика на ВКС” – по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тази практика се отнася не до случай като процесния: на едностранно подписана данъчна фактура, която ответната страна по спора не е получавала и осчетоводявала, а до хипотеза на специална прехвърлителна сделка, за валидността на която има конкретно законоустановено изискване за форма, по-тежка от обикновената писмена – с нотариална заверка на подписите /по чл. 12 и § 1, т. 12 от ДР на закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника – Обн. ДВ, бр. 79 от 10 юли 1998 г./, т.е. според изключението на чл. 293, ал. 1 ТЗ, прогласяващ неформалния характер на търговските сделки, както и до двустранно подписана данъчна фактура, във връзка с изпълнение на насрещните задължения по процесния договор по чл. 318 ТЗ.
Наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване също не може да се констатира на плоскостта на единственото влязло в сила въззивно решение № 211/9.VІІІ.2005 г. на Бургаския ОС, ГК, постановено по т. д. № 20/2005 г., което се отнася до неплатени едностранно фактурирани доставки, но при сключен между страните по спора договор за обществена поръчка.
В заключение, що се отнася до вложеното от законодателя разбиране за същината на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, важат задължителните постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. досежно единния характер на това отделно основание за допустимост на касационното обжалване, което в случая касаторът очевидно отъждествява с първото от трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от „Т” О. въззивно решение на Пловдивския ОС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* на Пловдивския окръжен съд, ГК, 7-ми с-в, от 21. Х.2009 г., постановено по гр. д. № 2258/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1* по описа за 2009 г.