гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 10.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5622 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 12997/09.10.2015г., подадена от И. П. П.-Ц. против разпореждане от 11.09.2015г., с което е върната подадена от нея частна касационна жалба № 11789/09.09.2014г. поради неизпълнение на указанията за привеждането й в съответствие с процесуалните изисквания.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила. Оплакванията не са свързани с обжалваното разпореждане, а с определения, които са били предмет на върната частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Данните по делото са следните.
С определение от 09.09.2014г. по гр.д.№ 2848/2014г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 30.08.2013г. на СГС, с което делото е изпратено по подсъдност за разглеждане на предявените от ищцата И. П. искове за собственост от Пернишки окръжен съд, тъй като недвижимите имоти, предмет на исковете се намират в района на ОС-Перник. Касае се за задължителна местна подсъдност по местонахождение на имота, която не може да бъде дерогирана по волята на страните – чл.109 ГПК, а е неприложим и чл. 110, ал.2 ГПК, тъй като не се касае за иск, който е между изброените в чл. 110, ал.1 ГПК.
Това определение е обжалвано с частна касационна жалба № 11789/09.09.2014г. Тя е оставена без движение няколко пъти за внасяне на държавна такса и привеждането й в съответствие с чл. 280, ал.1 ГПК, към който препраща чл. 274, ал.3 ГПК. Молителката е поискала предоставяне на правна помощ. С определение № 2556/21.10.2014г., постановено по гр.д.№ 2848 /2014г., потвърдено с определение № 27 от 12.01.2015г. по ч. гр.д.№ 7340/2014г. на ВКС -. ІV гр.о. искането е оставено без уважение. При декларираните обстоятелства, това искане е отказано с окончателен съдебен акт.
С разпореждане № 80/03.04.2015г. на председателя на ІV гр.о. на ВКС преписката е върната на САС за проверка редовността на частната касационна жалба. В мотивите на разпореждането е посочено, че не е приложено изложение на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК, частната касационна жалба не е преподписана от адвокат и не е внесена държавна такса в размер на 15 лв. Копие от разпореждането на председателя на ІV гр.о. на ВКС е връчено на жалбоподателката на 04.05.2015г. На 13.05.2014г. и на 27.07.2015г. тя е подала молби до съда, в които излага оплаквания против предходните определения. Внесена е държавната такса от 15 лв., но не са изпълнени останалите указания – за представяне изложение на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК и не е преподписана частната касационна жалба от адвокат. Направеното отново искане за предоставяне на правна помощ е след разрешаване на този въпрос и при невъзможност да се пререшава при същите декларирани обстоятелства.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По действащия ГПК в сила от 01.03.2008г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно. Преценката относно това кои решения и определения подлежат на касационно обжалване е предоставена от законодателя на ВКС, като в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК са очертани критериите за това. Към тази норма досежно обжалване на възивните определения в предвидените от закона случаи препраща чл. 274, ал.3 от ГПК. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба, респективно касационната частна жалба по същество. Затова доводите на касаторката, че съдът е следвало да се произнесе по същество по оплакванията й за неправилност на определението за подсъдността не кореспондира на мотивите на обжалвания сега съдебен акт
Въпреки дадените указания, касаторката не е формулирала материално правен, или процесуален въпрос, свързан със спора, предмет на обжалваното определение във връзка с подсъдността, по който счита, че съдът се е произнесъл неправилно – в противоречие с практиката на ВКС, или който съдилищата разрешават противоречиво, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Изложени са доводи относно това, чи живее във Франция и поради това, счита, че делото й следва да се разгледа от СГС независимо, че не се касае за спор между изброените в чл. 110, ал.1 ГПК и при действието на императивната правна норма на чл. 109 ГПК.
Въпреки дадените указания за преподписване на частната касационна жалба от адвокат съгласно изричното изискване чл. 284, ал.1 от ГПК след отказа да й бъде предоставена правна помощ, тя е продължила да настояща да й бъде отпусната такава и че е дискриминирана защото е „ френско-българска гражданска”. Съдът не е отказал предоставяне на правна помощ на това основание, а и въпросът е разрешен с влязло в сила определение, потвърдено от ВКС. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й, съгласно чл. 286 ГПК. което е сторил въззивния съд. Постановеното от него разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.09.2015г. по ч.гр.д. № 2848/2014г., с което е върната подадена от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба № 11789/09.09.2014г. поради неизпълнение на указанията за привеждането й в съответствие с процесуалните изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: