О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.548
София, 11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 1488/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3075/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 261, т. 4 ГПК подадената от дружеството частна касационна жалба срещу определение № 2078 от 25.09.2013 г. по гр. д. № 3075/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е изпълнил дадените от съда указания. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответните страни по частната жалба – [фирма], [населено място] и Н. И. И., не са изразили становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма] срещу определение № 2078 от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 3075/2013 г. на Софийски апелативен съд. Администриращият жалбата съд е констатирал, че към жалбата не е представен документ за внесена държавна такса, съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, поради което с разпореждане от 12.11.2013 г. е оставил същата без движение с указания да се представят доказателства по делото за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС на РБ, като са посочени неблагоприятните последици при неизпълнението им. Съобщението с указанията е връчено на 19.12.2013 г. на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Р.. Като е констатирал, че до изтичане на едноседмичния срок за изпълнение и постановяване на разпореждането за връщане, същите не са били отстранени, съдът на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал жалбата.
Определението е правилно.
Частният жалбоподател не оспорва извода на съда, че в указания му срок не е представил доказателства за внесена държавна такса. Оплакването му е, че неправилно въззивният съд е върнал жалбата, след като таксата е била внесена в този срок, но единствено не е представено платежното нареждане. Освен че твърденията му не се подкрепят, тъй като платежен документ не е приложен и към частната жалба, следва да се отбележи, че жалбоподателят изрично е предупреден за неблагоприятните последици при непредставяне на указания му документ.
Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК към жалбата се прилага документ за държавна такса. Въпреки изричните указания на съда, жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната си касационна жалба, поради което разпореждането за връщането й, постановено на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3075/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: