О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
Гр.София, 13.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2405/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие“ със седалище София против Решение № 5548/1.07.2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „д“ въззивен състав, по в.гр.д.№ 11993/2015 г., което е потвърдено решението на СРС, 40 състав, постановено по гр.д.№ 6050/2013 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 20 юли 2015 г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на З. Д. М. сумата 24446 лв., дължима като второ плащане от 14.11.2008 г. за отпускане финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. до окончателното й плащане и обезщетение за забавеното й плащане за периода от 13 април 2012 г. до 6.02.2013 г. на основание чл.86 ЗЗД и са отхвърлени предявените насрещни искове на ДФ „Земеделие“ срещу З. М. с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във връзка с чл.87 ал.3 ЗЗД за сумата 24446 лв., представляваща първо плащане по процесния договор за отпускане на финансова помощ, както и за сумата 1783,93 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на сумата за периода от 6 август 2012 г. до 22.04.2013 г. В касационната жалба се поддържа, че спорът е от компетентност на Административния съд, поради което решението е недопустимо. В отношение на евентуалност се поддържа, че въззивният акт е неправилен по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация З. Д. М. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ Търговско отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийски градски съд и нередовностите й са отстранени. Исковете се основават на облигационна връзка между равнопоставени правни субекти, произтичащи от двустранен възмезден договор за отпускане на финансова помощ по програма за развитие на селските райони, и са процесуално допустими.
За да потвърди решението на Софийския районен съд в частта, в която са уважени първоначалните искове срещу ДФ „Земеделие“, въззивният съд е приел, че ползувателят на помощта е изправна страна по договора, изпълнил е задължението си да закупи транспортно средство за не по-малко от 3 000 ЕВРО на 13.11.2009 г. и последващото погиване на вещта при пожар не може да му се вмени във вина.
С оглед механизма на възникване на пожара е прието, че унищожаването на товарния автомобил не е проява на волева човешка дейност.
Съдът намира, че при последващото закупуване на транспортно средство от ищеца е неприложимо договорното условие за минимална покупна цена на автомобила, тъй като при закупуването му са вложени лични средства, а не предоставени под формата на финансова помощ, а неуведомяването на фонда за погиването на автомобила и закупуването на нов не е създало пречки за изпълнението на договора и реализиране на условието за получаване на второ плащане – нарастване икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ. Основанията за отказване на второто плащане и за възстановяване на сумата по първото плащане са регламентирани в чл.4.4 на договора и неуведомяването за случайното събитие своевременно /това е сторено едва при подаване на заявката за второ плащане/ не попада между тях. Липсата на виновно поведение на ищеца не дава право на ответника да развали договора и да претендира връщането на платените суми, поради което насрещният иск се явява неоснователен.
Касаторът не е формулирал в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Вторият раздел на същото съдържа 4 въпроса, за които приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Въпросите по т.1 и т. 3 в изложението относно предпоставките, при които възниква задължение за второто плащане – съответно изпълнение на одобрената инвестиционна програма в цялост и приемане на действия по заместване на унищожен актив чрез закупуване на нов като изпълнение, еквивалентно на договореното, зададени в контекста на оплакването за необосновани изводи на въззивния съд относно изправността на ищеца, не са от значение за изхода на спора, а за правилността на обжалваното решение, чиято проверка не се извършва в стадия на селектиране на жалбата.
Въпросът по т.2 е хипотетично зададен, не е част от предмета на спора и не е обсъждан от въззивния съд при липса на твърдения за прекратяване действието на процесния договор поради форсмажорни обстоятелства.
Не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не е намерил разрешение в съдебния му акт и четвъртият въпрос, относими към бъдещи действия на Разплащателната агенция по провеждане на мониторинг, който въобще не е обсъждан в решението на Софийския апелативен съд.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване според указанията в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Допълнителното селективно основание е бланкетно посочено, не са изложени от касатора съображения по т.4 на цитираното тълкувателно решение относно непълнота и неяснота в правната уредба и необходимост от осъвременяване на тълкуването на конкретни правни норми.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 5548/1 юли 2016 г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№ 11993/2015 г. на ІІ „д“ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: