3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 18.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.02.2012 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1068 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/, със седалище [населено място] против решение на Варненския апелативен съд № 167 от 13.07.2011 год., по в.т.д.№ 330/ 2011 год., с което е потвърдено решение на Добричкия окръжен съд № 34 от 18. 03.2011 год., по т.д.№ 237/2009 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия жалбоподател за възобновяване на производството по несъстоятелност на „А.” Е., [населено място], спряно на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.632, ал.2 ТЗ във вр. с чл.629бТЗ.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за кумулативна необходимост от сезиране на съда с молба за възобновяване на производството по делото в установения с чл.632, ал.2 ГПК едногодишен срок и представяне на доказателства в рамките на същия срок за предплатените разноски, като счита, че подаването на молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, по арг. от 629б ТЗ, е достатъчно основание за съда да определи дължимата в разглежданата хипотеза сума, като даде и подходящ срок за внасянето и, което по делото не е изпълнено.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Позовавайки се на даденото от въззивния съд тълкуване на закона- чл. 632, ал.2 ТЗ касаторът поддържа, че възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение на обуславящия за изхода на спора въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год. е дали основателността на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, подадена в рамките на едногодишния преклузивен срок по 632, ал.2 ГПК е обвързана с предоставяне на доказателства за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ от страна на кредитора в рамките на същия този срок, се решава противоречиво от съдилищата, противоречи на задължителната практика на ВКС и се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС: № 42/08.02.2007 год., по т.д.№ 601/2006 год. на І-во т.о.; № 627/ 29. 06. 2007 год., по т.д.№ 274/2007 год. на ІІ-ро т.о. и №812/ 18. 10. 2005 год., по т.д.№ 73/2005 год. на ІІ-ро т.о..
Ответната по касационната жалба страна не е завила становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС,по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационен контрол.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на закона за възобновяване на спряното на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „А.” Е., [населено място], тъй като пред съда по несъстоятелност молителят НАП [населено място], в качеството си на кредитор, заявил в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ искането си, не е депозирал дължимата сума за предплащане на разноските по чл.629б ТЗ до приключване на делото в инстанцията по същество.
Изложени са съображения, че доколкото още преди спиране на производството по несъстоятелност за „А.” Е., [населено място] съдът по несъстоятелността с изрично постановено по реда на чл.269б ТЗ определение от 12.01.2010 год. е указал на кредитора НАП, [населено място], че за продължаването му следва да предплати разноските по набирателната сметка на Д., което същият не е изпълнил, то липсва основание отново да му бъдат давани указания в тази насока.
Следователно преценката на решаващите мотиви на въззивния съд позволява да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, като релевантен за крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия е налице и визираното противоречие, което с оглед служебно известното на настоящия състав решение на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 99/23.06.2011 год., по т.д.№ 59/2011 год., имащо задължителен за съдилищата в страната характер, следва да бъде квалифицирано по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че със същото е преодоляно противоречивото разрешаване на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос в практиката на съдилищата, изключва приложението на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което приложените съдебни актове на ВКС, които го обосновават не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.288 ГПК, във р. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 167 от 13.07.2011 год., по в.т.д.№ 330/ 2011 год., по описа на с.с..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: