О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр.София,
02.12.2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4669 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2114 от 29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 22.06.2016 г., постановено по гр.д. № 13790/2015г. на Варненския районен съд за спиране на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго висящо преюдициално за спора производство по гр.д. № 6963/2016 г., по описа на Районен съд – Варна, 31 състав, образувано по искова молба на трето за делбата лице срещу съделителите в настоящото производство за делба.
Жалбоподателите М. С. Й., Т. С. Й., действащи чрез законния си представител Р. Е. Х. и чрез процесуалния им представител адв. П. С. поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Считат, че трето лице, което заявява самостоятелни права върху делбения имот може да встъпи по реда на чл. 225 ГПК в делбеното производство с цел избягване на последващ спор със страните по делото. Поради това и молбата на К. Й. от 21.06.2016 г. следва да се счита като молба за главно встъпване в този процес, а не за спиране на делото поради наличие на друго производство по предявен от нея установителен иск за собственост за един от делбените имоти.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. С. Й. и Р. Е. Х. и двамата от [населено място], действащи чрез законния си представител Р. Е. Х. против А. С. Й. и Б. С. Й. за делба на недвижими имоти, оставени им в наследство след смъртта на общите им наследодатели С. Й., А. Й. и Неделя Й.. С молба от 21.06.2016 г. К. А. Й., трето за производството лице, е заявила самостоятелни права върху един от имотите, предмет на делбата – апартамент № 64, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В молбата е формулирано искане за спиране на производството по делбеното дело до приключването на делото по заведения от К. Й. установителен иск за собственост върху посочения апартамент против съделителите М. С. Й., Р. Е. Х., Т.-Й. С. Й., А. С. Й. и Б. Й.. В открито съдебно заседание на 22.06.2016 г. съдът е докладвал подадената молба, като е приел предявеното в нея искане за основателно и е спрял производството по делото съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В обжалваното пред настоящата инстанция въззвино определение това процедиране на първоинстанционния съд е прието за законосъобразно. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 225 ГПК дава една само правна възможност на третото лице да встъпи главно в производството по делба, като пропускането на тази възможност не влече преклудирането на правото на отделен иск за собственост върху делбен имот. Прието е, че заведения по-късно иск за собственост има преюдициално значение за делото за делба.
За да обоснове достъп до касационно обжалване, частният жалбоподател формулира процесуалноправен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 2 ГПК, а именно: „Преюдициален ли е спорът за собственост върху един от делбените имоти, предявен от трето лице срещу съделителите, спрямо производството за делба и следва ли делбеното производство да се спре до приключването на този спор на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.“ Твърди се, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 79 от 28.02.2011 г. по ч. гр.д. № 53/2011 г., I г.о. и определение № 512 от 24.09.2014г. по ч.гр.д. № 4552/2014 г., I г.о. Поддържа се, че според посочената практика, установителният иск на третото лице срещу съделителите би могъл да е преюдициален само ако е предявен след изтичането на сроковете за встъпване /чл. 225, ал. 1 ГПК/. До изтичането на този срок, според разбирането на жалбоподателя, третото неучастващо лице следва да встъпи главно в делбеното производство. Към изложението се прилага и решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г., I г.о., както и друга съдебна практика на ВКС.
Настоящият състав намира доводите на частния жалбоподател за наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователни. Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на делото, доколкото същият е намерил отражение в мотивите на съда и е обусловил формираната от него воля за спиране на производството по делото. Даденото от въззивния съд разрешение обаче не противоречи, а съответства на представената и приложена от частния касатор практика. В решение от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г., съставът на първо г.о. на ВКС е имал случай да изложи възприетото в съдебната практика и теорията виждане, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Разпоредбата на чл. 342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях не е направил възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата, като в тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В настоящия случай, производството по заведения от К. А. Й. отрицателен установителен иск е започнало след образуването на делото за съдебна делба и има за предмет един от имотите, включени в делбената маса. Ответници по този иск са съделителите по обусловеното делбено дело, поради което е налице тъждество между ответниците и съделителите по двете дела. В цитираното от жалбоподателя определение № 79 от 28.02.2011 г. по ч.гр.д. № 53/2011 г., I г.о. се визира хипотеза, при която спорът по установителния иск се развива между една от страните в делбеното производство и трето, неучастващо в делбата лице. В тази хипотеза постановеното по установителния иск решение няма да засегне останалите съделители в делбата, тъй като те не участват в производството по този иск. В настоящия случай, обратно, постановеното по установителния иск решение ще има сила на пресъдено нещо, чиито субективни предели ще засегнат всеки от съделителите в делбата. Посоченото обуславя извод за неотносимост на обективираната в посоченото от жалбоподателя определение съдебна практика, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по тези доводи на страната.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2114 от 29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 1512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: