1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр. София, 27.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1152 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. И. Р. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Г. срещу решение от 28.07.2010г. по в. гр. дело № 330/2010г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 79 от 09.03.2010г. по гр. дело № 2881/2009г. на Районен съд Шумен и ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 1 005,28 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 8 044,82 лв., представляваща изплатена сума по застрахователно събитие – щети по застрахован л. а. „Опел К.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], настъпили вследствие на ПТП, отразено в протокол за ПТП № 865263/31.01.2007г. на РУ на МВР Шумен, въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № 5007600, сумата 2 804,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането – 20.03.2007г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.08.2009г., ведно с лихва за забава от 17.08.2009г. до окончателното плащане на главницата, и сумата 1 216,65 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: въпросите относно доказването на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите щети, на механизма на ПТП и въпроса за доказателствената сила на протокола на ПТП. Позовава се на противоречие с решение № 3382/18.12.1978г. по гр. дело № 1938/1978г. на ВС, І г. о., решение № 710/25.07.1985г. по гр. дело № 446/1985г. на ВС, ІV г. о., определение № 1251/16.10.2009г. по гр. дело № 1087/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение от 21.10.2009г. по в. гр. дело № 299/2009г. на Ямболски окръжен съд, решение от 04.01.2010г. по гр. дело № 1799/2009г. на Добрички районен съд и решение № 481/13.02.2009г. на Софийски градски съд.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е изложил материалноправния и процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който съдилищата имат противоречива практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че на 31.01.2007г. в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]ответникът по иска, управлявайки лек автомобил „Тойота К.” с ДК [рег.номер на МПС] , е причинил ПТП и имуществени вреди на лек автомобил „Опел К.” с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован при [фирма] с договор за застраховка „Каско”. Съдебният състав е приел, че ответникът по иска не е спазил правилата за преминаване през кръстовище – чл. 47 и сл. ЗДП, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил и между предприетата маневра и настъпилата вреда е налице пряка причинно-следствена връзка. След обсъждане на представените протокол за ПТП от 31.01.2007г., опис-заключение по щета № 50-04050-00052/2007г., свидетелските показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза, въззивната инстанция е направила извод, че действителните вреди на автомобила са тези, констатирани при последващите огледи от застрахователя и сумата за тяхното възстановяване е в размер 8 044,82 лв. Поради плащане на застрахователното обезщетение след приспадане на част от дължимата застрахователна премия застрахователят се е суброгирал в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Относно инвокираното с отговора на исковата молба от ответника по иска възражение за съпричиняване от страна на водача на другия автомобил, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ответникът не е доказал съпричиняване и въпреки посочените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствени правила от първоинстанционния съд, не е поискал допускане на доказателства във въззивното производство с оглед установяване на наведеното обстоятелство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора въпроси относно доказването на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите щети, на механизма на ПТП и въпроса за доказателствената сила на протокола на ПТП са от значение за изхода на правния спор между страните, но не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което инвокираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен.
В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да изследва механизма на ПТП, причините за настъпилите вреди и техния размер.
Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно – транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В този смисъл са решения № 85/28.05.2009г. по т. дело № 768/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 29/07.05.2008г. по т. дело № 535/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 24/10.03.2011г. по т. дело № 444/2010г. на ВКС, ТК, І о. и други. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от касатора без възражение, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно отразените обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и разположението на леките автомобили. Като се е съобразил с него и го е обсъдил във връзка с останалите доказателства, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
Налице е постоянна съдебна практика, съгласно която, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като е необходимо този принос да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице – решение № 49/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. Тежестта на доказване на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице е на ответника. В конкретния случай ответникът е направил своевременно в срока за отговор възражение за съпричиняване, но не е конкретизирал по какъв начин водачът на другия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, нито е поискал във въззивното производство събиране на доказателства относно установяване на твърдяното съпричиняване. Като е приел, че ответникът не е доказал съпричиняване и въпреки посочените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствени правила от първоинстанционния съд, не е поискал допускане на доказателства във въззивното производство с оглед установяване на наведеното обстоятелство, въззивният съд е постановил решение съобразно константната съдебна практика на ВКС.
Една от предпоставките за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП е наличието на причинно – следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и претендираните имуществени вреди, която по иска с правно основание чл. 213 КЗ подлежи на доказване от ищцовата страна. В конкретния случай въззивният съд е установил, че имуществените вреди, за които ищецът е платил застрахователно обезщетение, са в пряка причинно – следствена връзка от настъпилото на 31.01.2007г. ПТП въз основа на обсъдените в тяхната съвкупност и взаимна връзка доказателства.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменски окръжен съд по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Дори и да е имало противоречива съдебна практика по релевантните за настоящия спор правни въпроси, същата е преодоляна с формираната задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в горепосочените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, който не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.07.2010г. по в. гр. дело № 330/2010г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.