О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 04.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4169 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. С. Д. от [населено място], общ.Велико Т., чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 06.07.2017г., постановено по в.гр.д.№312/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение от 13.02.2017г. по гр.д.№2289/2016г. на Районен съд – Велико Търново, с което частично е отхвърлен предявения от К. С. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за размера над присъдената сума от 12 500лв. до претендираната сума от 60 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Н., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. С. Д. срещу [фирма] Е. иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от трудова злополука, станала с него на 20.05.2016г. за размера над присъдената сума от 12 500лв. до претендираната сума от 60 000лв.
Установено е, че ищецът е изпълнявал при ответното дружество длъжността „водач на селскостопански машини“ по силата на сключен между тях трудов договор. На 20.05.2016г. по време на работа с управлявания от него трактор ищецът е претърпял трудова злополука, при която е получил травматични увреждания: политравма на таза – закрито счупване с нарушаване анатомичната цялост на тазовия пръстен, кръвонасядания и оток на меките тъкани в седалищната зона, охлузвания на двете предмишници в областта на двете лакетни стави и двете коленни стави. Прието е за установено от въззивния съд въз основа на приетата неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза и гласните доказателства, че злополуката е настъпила, тъй като ищецът неправилно е преценил разстоянието, нужно за маневриране на машината, не е включил ръчната спирачка на трактора и не е изключил скоростната кутия при опита да задейства двигателя. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за основателност на възражението за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник и определения размер на съпричиняване като е изложил съображения, че в тази част вредите са „обективна последица от проявената от самия работник немарливост, като фактология установени с техническата експертиза“. Определил е размера на обезщетението в размер на 50 000 лв. с оглед на интензивността и продължителността на търпените от ищеца страдания в резултат на злополуката, установени с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. С оглед приетия процент на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е приет за основателен иска до размера, присъден от първоинстанционния съд.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора въпрос: „за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по въпроса за допуснатата груба небрежност и когато е възприел изводите на първоинстанционния съд“, въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№63/2013г. на ВКС, ІІІг.о. С решението на ВКС е прието, че констатацията във въззивното решение, че съдът е обсъдил доводите на страните и преценил доказателствата, като приема за установена на основание чл. 272 ГПК фактическата обстановка в мотивите на първостепенното решение, при липсата на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти, в случая съпричиняване на вредоносния резултат, както и за споделяне на приетите от първоинстанционния съд правни изводи по същия въпрос не съставлява собствени мотиви по смисъла на чл. 272 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2017г., постановено по в.гр.д.№312/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: