3
гр. д. № 5082/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 548
София, 07.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети ноември, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5082/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Д. Д. е подала касационна жалба срещу решение от 29.05.2013 г. по гр. д. № 295/2013 г. на Бургаски окръжен съд, в частта с която е допусната делба на 1/6 ид. ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 07079.611.13 по КК на [населено място]. Касационният довод е за незаконосъобразност на решението в тази част. В изложението към жалбата, инкорпорирано в нея, се поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос: допустима ли е делба на поземленият имот, в който е построена сграда, поради котето статутът му е на етажна собственост, тъй като предназначението му е да обслужва сградата. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика, като се прави позоваване на Постановления на П. №№ 4/64, 7/73 и 2/82, както и на решения на ВС.
Ответникът по жалбата К. К. Г. поддържа, че не е налице основание за допускане на касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 4069/2004 г. на РС Бургас. По време на брака са придобили в режим на семейна имуществена общност недвижим имот, представляващ апартамент, застроен на площ от 84.33 кв. м. в първия етаж на триетажната жилищна сграда , с прилежащите му избено и таванско помещение и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, което е с площ от 300 кв. м. и е съставлявало имот пл. № 971, в кв. 121 по плана на [населено място], целият урегулиран с площ от 514 . 80 кв. м. (по описанието по н.а. № 137, т. ІІІ, н. д. № 705/2000 г.), а по действаща КК на [населено място] от 2009 г. с идентификатор 07079.611.13 и с админ. адрес [улица]. С решение по гр. д. № 5977/2012 г. Бургаски районен съд е допуснал делба на така описания имот при равни права.
Страните не спорят за това, че в дворното място, от което притежават в съсобственост 1/6 ид. ч., е построена жилищна сграда, като обектите в нея са собственост на различни лица.
При така установените данни въззивният съд е приел, че притежаваната от страните в съсобственост 1/6 ид. ч. от дворното място също следва да се допусне до делба, тъй като дворното място няма самостоятелен статут, а такъв на обща част на сградата по предназначение. Поради този несамостоятелен статут на дворното място, притежаваната от съделителите 1/6 ид. ч. от него е част от правото на собственост върху апартамента и следва прехвърлянето на собствеността върху главната вещ.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е решаван от съда.
Предмет на делбата е 1/6 ид. ч. от дворното място, която е придобита при закупуването на самостоятелен обект в построената в имота сграда, а не цялото дворно място, в което е построена триетажната жилищна сграда. Правилно съдът е приел, че дворното място след застрояването му и придобиване на права върху отделни обекти от построената в него сградата от отделни собственици, е придобило статут на обща част по предназначение, поради което съответната припадаща се част от дворното място към самостоятелен обект от сградата, придобит от съделителите, следва главния обект, в случая апартамента в сградата. Като е допуснал до делба апартамента, съдът е посочил, че принадлежност към него е и припадащата се част от дворното място. Съдът е разрешил въпросът за това, че идеални части от общите части на сградата и дворното място, когато то също е със статут на обща част, подлежат на делба като принадлежност към реалните части (обекти) в сградата.
Във въззивното решение не е формирана воля за допускане делба на идеална част от дворното място като самостоятелен обект на правото на собственост.
Некоректно е позоваването на ППВС 4/64 г. В т. 2 от същото е посочено, че не се допуска делба на съсобствен парцел, когато в него има самостоятелни сгради, на съсобствениците, които са изключени от съсобствеността; както и на съсобствен парцел, в който има самостоятелни сгради, отредени за отделни съсобственици по чл. 288, ал. 2 ГПК отм.
Неприложимо е и разрешението, дадено в т. 6, б. „б” на ППВС № 7 от 28.11.1973 г., което посочва, че при възлагане на две или повече жилища на различни съделители в един парцел, общите части, включително и от дворното място, се определят пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането, когато се образува етажната собственост и когато жилищата са довършени. Останалата посочена практика, също се отнася за случаите, когато дворното място след застрояването му и поради придобиване на права върху отделните обекти в сградата от различни собственици, придобива статут на обща част по предназначение.
След извършената проверка на въззивното настоящият съдебен състав достигна до извода, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката В. Д. ще бъде осъдена да заплати на ответника по касация К. Г. направените от него разноски за производството, възлизащи на 300 лв., установени с договор за правна помощ и съдействие сключен на 30.07.13 г. с адв. П. Г. от Бургаска АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.05.2013 г. по гр. д. № 295/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Д., жив. в [населено място], [улица], № 46, ет. 1, ап. десен да заплати на К. К. Г., жив. [населено място], к-с „Б. М.”, [жилищен адрес] сумата 300 (триста) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: