О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 09.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 725/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] /правоприемник на преобразуваното дружество [фирма], видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията/, срещу въззивно решение № 19245 от 16.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №17948/2011 г. по описа на СГС, ІІ-А с-в. С посоченото решение е потвърдено решение № І-24-148/1.08.2011г., постановено по гр.д.№10869/2010г. по описа на СРС, 24 с-в, с което на основание чл.124 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ищеца [фирма], че ответникът [фирма] дължи на [фирма], по договор за продажба от 19.03.2008г. и анекс към него от същата дата, общо сумата 21 830.43 лв. – главница по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата. С първоинстанционното решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца 2 409.01 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се, че неправилно, в разрез със събраните по делото доказателства, въззивният състав е приел, че е била преклудирана предвидената в договора възможност за [фирма] да иска връщане на стоките. Според касатора липсата на изготвени стокови разписки води до невъзможност да бъде установена датата на съответната доставка. В касационната жалба се поддържа, че доказването на датите на доставките е задължение на ищеца и доколкото [фирма] не е изпълнил договорното си задължение за издаване на стокови разписка, удостоверяващи датите на доставките, исковата претенция се явява неоснователна. По съображенията, изложени в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. Евентуално се поддържа връщане на делото на въззивния съд по чл.293 ал.3 във вр. с ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма]-гр.София, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липса на прецизно формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно се поддържа недопустимост на касационната жалбата на основание чл.280 ал.2 ГПК – всяка от фактурите се отнася до стоки на стойност под 5000 лв. Излагат се подробни съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски, включващи деловодни разноски и разходи за адвокат.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК, обуславящи недопустимост на касационното обжалване, свързана с цената на иска, тъй като доставките, предмет на спора, са осъществени въз основа на един договор от 19.03.2008г., по който страните са били в трайни търговски отношения. Цената на иска, представляваща сбор от сумите по отделните доставки, е над 10 000 лв.
За да потвърди обжалваното решение, съставът на СГС е изложил изчерпателно аргументи за неоснователността на оплакването на жалбоподателя, че не дължи исковата сума, защото по силата на договора е имал правото да върне неплатената стока. Въз основа събраните по делото доказателства /фактури, заключение по извършена счетоводна експертиза и др./ съставът на СГС е приел, че доставките на стоките, описани в представените с исковата молба 8 бр. фактури, са осъществени преди датата на съставянето на фактурите – 16.04.2009г. Посочено е, че след като е установено, че стоката е получена от купувача преди 16.04.2009г., то в най-благоприятния случай, упражняването на правото на купувача да върне непродадените стоки в тримесечния срок по чл.18.4 от договора за продажба от 19.03.2008г., се е погасило на 16.07.2009г. Отразено е, че волеизявление за връщане на стоката е направено за пръв път от купувача с нотариална покана на 12.10.2009г. На тази база с обжалваното решение въззивният състав е приел, че възражението на купувача за нереализирана възможност за връщане на застояла стока, респ. за направено от него волеизявление в срока по чл.18.4 от договора, е неоснователно, и с този решаващ мотив въззивният съд е потвърдил обжалваното решение. С оглед оплакването във въззивната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд във въззивното решение са изложени съображения, че при липсата на доказателствени искания пред въззивната инстанция, е неотносимо оплакването на въззивника за неточно изпълнение на задълженията на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следния процесуалноправен въпрос :
Предвид правилото на чл.154 ал.1ГПК в тежест на коя от страните следва да остане недоказването на факт – издаването на стоковите разписки, удостоверяващи датата на доставката, от който едновременно и продавачът и купувачът биха черпили положителни правни последици, който въпрос е допълнен: следва ли да се приеме, че продавачът е в неизпълнение на едно свое договорно задължение /в случая да издаде стокови разписки/, то от гледна точка на доказателствената тежест в гражданския процес и последиците от нея, продавачът не би следвало да черпи неблагоприятни последици от своето неправомерно поведение?
Освен, че въпросът /цитиран дословно по-горе/ не е прецизно формулиран, същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е само този правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе, според решаващите мотиви въззивният съд приема за доказан факта на получаването на стоката от купувача преди датата 16.04.2009г., с представените фактури и извършените счетоводни записвания, който факт не се опровергава от липсата на редовно изготвени стокови разписки. Съдът приема, че е ангажирана договорната отговорност на купувача за заплащане на цената на стоката въз основа на установеното обстоятелство, че стоката реално е доставена и не е платена. В тази връзка според въззивното решение, наличието или не на изготвени стокови разписки, не се явява обстоятелство, от което зависи основателността на иска. От изложеното следва, че въпросът относно процесуалните последици от непредставянето от ищеца по делото /доказателствена тежест/ на редовно изготвени стокови разписки, както и въпросът относно правните последици от установеното по делото обстоятелство, че не са съставени редовни стокови разписки, не са въпроси, формирали решаващата воля на съда.
Отделно следва да се има предвид, че формулираният от касатора въпрос не е правен, а е свързан с доводи за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд и неотстранено от въззивния съд при разпределяне на доказателствената тежест. Наличието или не на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в конкретното производство се отнася до основателността на касационната жалба, а не до основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение..
На последно място касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочен от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК за разпределянето на доказателствената тежест е винаги свързана с конкретния предмет на делото – доказване на релевантните за конкретния спор факти съобразно направените от страните по делото искания и възражения. Нормата на чл.154 ГПК не е нито непълна или неясна, нито има противоречива практика, която да трябва да бъде променена, допълнена или осъвременена.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в.гр.д. №17948/2011 г. по описа на СГС,ІІ-А с-в.
Разноски не следва да се присъждат в полза на ответното дружество по касационната жалба, тъй с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършени съдебни или деловодни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19245 от 16.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №17948/2011 г. по описа на СГС, ІІ-А с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :