О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
гр.София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 498/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. о. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 07.12.2011 г. по гр.д.№ 5096/ 2011 г., с което частично е потвърдено (в обжалваната пред СГС част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 31409/ 2010 г. По този начин С.о. е осъдена на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на Д. Г. Г. – Х. обезщетение в размер 8 621,22 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси кои действия или бездействия ангажират отговорността на С.о. за вреди, причинени от безстопанствени кучета и от къде произтича тяхната противоправност; каква е формата на деянието на състава по чл.49 от ЗЗД в конкретния казус и реализирана ли е тя; безстопанствено ли е причинилото вреди куче или е просто куче. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че разглеждането им би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага, че основание за допускане на обжалването е неправилният анализ на доказателствата, съставляващ процесуално нарушение и необосноваността на решението в частта, касаеща размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касационната жалба страна – Д. Г. Г. – Х. – не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че общината е задължена по силата на ЗЗЖ да програмира овладяването на популациите на безстопанствените кучета и да предвиди средства за изпълнението им. Касаторът е създал общинско предприятие, което да изпълни тази задача, но неговата дейност не е била достатъчно ефективна за осъществяване на предвидените в закона цели, в частност настаняване на агресивните бездомни кучета в изолатори. В резултат на това ищцата е била ухапана от куче, което въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че е безстопанствено и агресивно. Недостатъчната активност на специализираните общински структури обуславя ангажирането на отговорността на общината за репариране на причинените на ищцата вреди. Размерът на същите е определен от съда след отчитане на тежестта на увреждането, продължителността на лечебният възстановителен период, интензивността на болките и страданията, възникналата страхова невроза.
При тези мотиви на въззивният съд единственият формулиран в изложението на касатора правен въпрос, който обуславя въззивното решение, е този за релевантното поведение на общински служители, годно да ангажира отговорността на С.о. за вреди, причинени от безстопанствени кучета и за противоправността на това поведение. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Представените от касатора влезли в сила решения на Софийски градски съд действително отхвърлят предявените срещу общината искове за обезщетяване на вреди, но те са мотивирани не с това, че не е извършено противоправно бездействие от представители на С.о., а поради това, че ищците по делата не са провели успешно доказване на твърденията си (че вредите са причинени от ухапване на куче или, ако е установено ухапване, че кучето няма стопанин). Поради това по поставения въпрос противоречива практика не се установява. Напротив, практиката по него е уеднаквена от ВКС с поредица решения, постановени съгласно чл.291 от ГПК (по гр.д.№ 2398/ 2008 г., І г.о., гр.д.№ 424/ 2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 899/ 2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 924/ 2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 1533/ 2010 г., ІІІ г.о. и др.). В тях се приема, че общините са длъжни да изпълняват правомощията си с оглед доброто управление на съответните обществени процеси и да извършват необходимите за постигане на тази цел действия. Общината не дължи обезщетение, ако чрез свои представители е предприела предписаното от закона действие с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди. Ако не предприеме действието или го предприеме без служителите й да проявят дължимата грижа, тя отговаря за вредите, настъпили в резултат на неизпълнението. След като практиката е уеднаквена (и обжалваното решение е съобразено с нея), поставеният въпрос не може да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Останалите поставени в изложението въпроси не са правни. Питането каква е формата на деянието на състава по чл.49 от ЗЗД в конкретния казус и реализирана ли е тя, касае фактите по делото, а в производството по чл.288 от ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка. Във фазата по допускане на обжалването касационната инстанция разглежда само правните разрешения на въззивния съд, включително процесуалноправните във връзка с процеса на доказване, но не и установените факти. Същото важи и по въпроса безстопанствено ли е конкретното причинило вредите куче – касае се за подлежащ на доказване правопораждащ факт и въпросът дали той действително се е осъществил, не може да бъде поставян на този етап.
Що се касае до направените в изложението на С.о. доводи за неправилен анализ на доказателствата, процесуални нарушения и необоснованост на решението, тяхното обсъждане в производството по чл.288 от ГПК е недопустимо. Евентуално наличие на такива пороци може да бъде обсъждано в производство по същество (чл.290 от ГПК), като касационни основания, но не и в производството по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 07.12.2011 г. по гр.д.№ 5096/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: