Определение №548 от по гр. дело №117/117 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
N 548
 
София,   26.06. 2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 117/2009 година.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Г. З.а срещу решение № 276 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 534/2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 06.03.2008 г. по гр. д. № 34/2007 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката и И. Г. Г. срещу Л. И. П. иск за собственост на неурегулиран поземлен имот с площ от 900 кв. м. при граници: път, от две страни дере и гора, в махала „Г” в землището на с. Д.. П. се довод за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ответникът П. е придобил на основание договор за покупко-продажба дворно място с площ от 1000 кв. м., намиращо се в м. „П”, извън регулацията на с. Д.. И. е владял без придобитите права да са му оспорвани до предявяване на иска на 30.01.2007 г. Въз основа на тези факти и направено от ответника позоваване и на придобивна давност, съдът е приел, че от установяване на фактическата власт върху имота през 1994 г. до предявяване на иска през 2007 г. в полза на ответника са изтекли 10 години и на основание чл. 79, ал. 2 ЗС той се легитимира като собственик на имота за 140 кв. м. от него, а за останалите вещни права е придобил на основание договора за продажба. Въпреки липсата на доказателства за идентичност на имота предмет на иска с този, закупен от ответника, съдът въз основа на гласни доказателства е намерил, че такава е налице само по отношение на 140 кв. м., които са били предмет на давностно владение.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът в нарушение на съществени съдопроизводствени правила не е обсъдил всички събрани доказателства, от преценката на които може да се направи извод за идентичност на имота, за който ищците през 2000 г. са се снабдили с нот. акт за собственост съставен по реда на обстоятелствената проверка, с този продаден от В. Р. (Артъчка) през 1994 г. на ответника. При продажбата на имота А се е легитимира като собственик с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка след като се е позовала на давностно владение. Касаторката счита, че процесуалното нарушение е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
За да е налице това основание за допускане касационно обжалване, следва решеният от съда съществен правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Тя ще е налице когато по прилагането на закона е налице неправилна, погрешна практика.
От изложението на касационната жалба не може да се формулира кой е същественият правен въпрос решен погрешно от съда. Позоваването на необсъждане на доказателства по делото сочи на нарушение на съдопроизводствени правила , което е в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
При постановяването на решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – придобиване на вещни права на основание давностно владение. Игнорирането на част от доказателствата, установяващи местонахождението на имота на ищците и този, на ответника, е направено поради това, че останалите доказателства, установяващи факта на владението и намерението, с което то е осъществявано от ответника в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска, не са били опровергани от ищците.
Съобразно това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПк за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на решение № 276 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 534/2008 г. на П. окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top