ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 548
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 182-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. , действаща като ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. срещу въззивното решение от 20.11.09г. по г.д. №390/09г. на ОС-г. В. , с което е отменено първоинстанционното решение от 13.03.09г. по г.д. № 820/08г. на РС-г. В. , в частта му с която е отхвърлен предявения от “Б”ЕООД-г. В. срещу ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. , М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. иск за признаване за установено, че “Б”ЕООД-г. В. е собственик на поземлен имот/ПИ/12259.628.6 с площ 13927 кв.м. в м. Джуджански поток, землището на г. В. и вместо него е постановено друго, с което се признава за установено по отношение на ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. , М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. , че собственик на поземлен имот/ПИ/ 12259.628.6 с площ 13927 кв.м., по кадастралната карта на г. В. в м. Джуджански поток, землището на г. В. с трайно предназначение на територията “земеделска”, с начин на трайно ползване “мочурище” е “Б”ЕООД-г. Враца.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.2 и т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, като е посочил изрично селективните критерии на които то да бъде допуснато, а именно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. С оглед изложението и приетото в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК настоящия състав на ВКС-ТК намира, че преценката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде ограничена до посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Поддържа се, че основният правен въпрос от значение за изхода по делото е кои имоти се включват в обхвата на чл.19 ЗСПЗЗ и какъв е техния статут.
В тази връзка се развиват съображения в касационната жалба, че процесният имот е придобит чрез покупко-продажба, обективирана в н.а№77/07г. от наследниците на И. К. П. и С. П. , на които ОС”З”-г. В. го е предоставила на основание чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК/отм./ в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният установителен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че в конкретния случай решението на ПК от 22.06.07г., с което реституираните собственици-праводатели на касатора са обезщетени със земя по реда, установен в чл.19 ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразно, при което положение продажбената сделка не е породила целения транслативен ефект, респ. касатора не е придобил право на собственост върху процесния ПИ.
Първото възражение, релевирано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се отнася до процесуално правен въпрос, изразяващ се в съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.235 ал.2 ГПК.
От обстоятелствената част на исковата молба както и от представените по делото доказателства безспорно е установено, че предмет на делото е предявен установителен иск и съдът се е произнесъл по него. Твърдението на касатора, че е налице произнасяне “plus petitum” не намира опора в данните по делото. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на иска, нито от позоваването от негова страна на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо. В тази връзка с оглед на твърдението на касатора, че не е налице правен интерес у ищеца, респ. че избраната защита по чл.124 ал.1 ГПК е в противоречие с утвърдената съдебна практика на ВКС следва да се съобрази обстоятелството, че процесния ПИ е бил във владение на ищеца, обстоятелство което изключва възможността за предявяване на реивандикационен иск по чл.108 ЗС и обуславя правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост.
Не е налице процесуално нарушение и при упражняване от страна на решаващия съд на процесуалното правомощие за косвен съдебен контрол на Решение №486/22.06.07г. на ОСЗГ-г. Враца. То е квалифицирано като материално незаконосъобразно в точно съответствие с приетото в ТРОСГК №6/06 г. на ВКС. С цит. Решение №486/22.06.07г. на ОСЗГ-г. В. е възстановена собственост върху имот, който съгласно чл.10б ЗСПЗЗ и пар.6 ПЗР на ЗППДОбП не подлежи на реституция.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесния ПИ по своята правна характеристика е дълготраен материален актив/ДМА/ по смисъла на ЗСч, поради което и формулирания от касатора основополагащ правен въпрос кои имоти се включват в обхвата на чл.19 ЗСПЗЗ и какъв е техния статут не е такъв от значение за изхода по делото.
Позоваването от касатора на Определение № 499/16.06.09г. по г.д. №110/09г. на ВКС,І-во г.отд. е неточно, тъй като въпросът който се поставя в цит.определение е кои земеделски земи могат да бъдат включвани в обхвата на новелата на чл.19 ЗСПЗЗ. Както бе посочено този въпрос не е такъв от значение за изхода на настоящето дело.
Изложеното налага извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. Освен това съгласно приетото в т.4 на ОСГТК №1/09г. конкретно формулирания от касатора въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, ако разглеждането му допринася за промяна на създадената неправилна съдебна практика или за развитие на правото
В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280ал.1т.3ГПК, доколкото по приложението на материалноправните разпоредби от значение за изхода на спора има утвърдена съдебна практика, в т.ч. и на ВКС, което не обуславя нуждата от допускане на касационно обжалване. Формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси съдържат оплаквания за процесуална недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК, но не попадат в хипотезите, предвидени в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обстоятелство което изключва наличието на това основание за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.09г. по г.д. №390/09г. на ОС-г. В. , с което е отменено първоинстанционното решение от 13.03.09г. по г.д. № 820/08г. на РС-г. В. , в частта му с която е отхвърлен предявения от “Б”ЕООД-г. В. срещу ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. и М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. иск за признаване за установено, че “Б”ЕООД-г. В. е собственик на поземлен имот ПИ 12259.628.6 с площ 13927 кв.м. в м. Джуджански поток, землището на г. В. и вместо него е постановено друго, с което се признава за установено по отношение на ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. и М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. , че собственик на поземлен имот/ПИ 12259.628.6 с площ 13927 кв.м., по кадастралната карта на г. В. в м. Джуджански поток, землището на г. В. с трайно предназначение на територията “земеделска”, с начин на трайно ползване “мочурище” е “Б”ЕООД-г. Враца.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.09г. по г.д. №390/09г. на ОС-г. В. , с което е отменено първоинстанционното решение от 13.03.09г. по г.д. № 820/08г. на РС-г. В. , в частта му с която е отхвърлен предявения от “Б”ЕООД-г. В. срещу ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. и М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. иск за признаване за установено, че “Б”ЕООД-г. В. е собственик на поземлен имот ПИ 12259.628.6 с площ 13927 кв.м. в м. Джуджански поток, землището на г. В. и вместо него е постановено друго, с което се признава за установено по отношение на ЕТ”Дилес консулт инженеринг-Д. Асенова” от г. В. и М. Г. К. от с. К. и И. Г. И. от с. К. бара, общ.г. В. , че собственик на поземлен имот/ПИ 12259.628.6 с площ 13927 кв.м., по кадастралната карта на г. В. в м. Джуджански поток, землището на г. В. с трайно предназначение на територията “земеделска”, с начин на трайно ползване “мочурище” е “Б”ЕООД-г. Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: