гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 10.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5880 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Столична община против определение № 2721/06.10.2015г. по гр.д.№ 3890/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея частна жалба 105815/31.08.2015г. против определение от 22.07.2015г. по гр.д.№ 16854/2014г. на СГС. С последното е оставено без уважение искане на Столична община за допускане на СТЕ.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в това, че САС не е констатирал неправилните логически съждения на първоинстанционния съд при мотивиране на отказа за допускане на експертизата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че определението, с което се отказва допускане на доказателство не подлежи на самостоятелно обжалване, защото с него не се прегражда развитието на делото, а не е предвидена и изрично възможност за обжалване на това определение. Затова частната жалба против него, като недопустима е върната и производството по образуваното частно гр. дело е прекратено.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението по чл. 159 ГПК, с което не се допуска доказателство е такова по движението на делото и съгласно чл. 253 ГПК може да се изменя от съда, който го е постановил при изменение на обстоятелствата, допусната грешка, или пропуск. Контрол върху тези определения относно правилността на преценката за относимостта и допустимостта на доказателствата се извършва и при обжалване на крайния съдебен акт.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2721 от 06.10.2015г. по ч. гр.д.№ 3890/2015г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: