2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4800 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. „А.”, със седалище и адрес на управление в [населено място],представлявано от председателя С. П., чрез „Адвокатско дружество П. и А.”, представлявано от адв. С. В. П., против въззивното решение № 2720 от 29 юни 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5367 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., в частта му, с която се потвърждава решение № 383366 от 11 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 46726/2013 г. по описа на районния съд в [населено място], в частта му за осъждане на сдружението да заплати на Н. С. Н., с адрес в [населено място], сумата от 8582,75 лева, представляваща незаплатено арбитражно възнаграждение за осъществена от ищеца дейност като председател на решаващ орган по вътрешно арбитражно дело № 0044/2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и в частта за определяне на разноски в тежест на касатора.
В касационната жалба изрично се поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната му част заради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът, че стореното възражение за прихващане с отговора на исковата молба, е извънсъдебно като материалноправен способ за погасяване на част от вземанията, тъй като първата инстанция е приела възражението за разглеждане с изрично определение, и видно от отговора на исковата молба, възражението е сторено при условията на евентуалност – ако съдът приеме исковете за пълно или частично основателни. Поддържа се, че възражението е за прихващане с неликвидно вземане, поради което е изключена възможността за извънсъдебно прихващане, поради което непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на процеса възражение за прихващане, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертано е, че възражението за прихващане е сторено като процесуално действие за защита срещу иска, и пропускът на двете инстанции да се произнесат по приетото за разглеждане възражение и да изложат мотиви за отхвърлянето му съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се още, че съдът е бил длъжен да събере всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника, и затова правилно са дадени указания на ответника да представи доказателства, но въззивният съд е отменил определението и не е приел доказателствата, което е довело до съществено нарушение на правото на защита на ответника, и същевременно в мотивите на решението са възприети като недоказани твърденията на ответника, за което не му е било указано, че са в негова доказателствена тежест. Събраните по делото доказателства са тълкувани и неправилно, като са обсъдени само Правилата за вътрешен ред и организация на Международния арбитражен съд към С „А.”, без да се съобразят и обсъдят всички приети доказателства в тяхната съвкупност, без да се обсъди твърдението на касатора за противоречие в свидетелските показания, и то при положение, че ответникът е доказал начина на определяне на възнагражденията на арбитрите. Липсва обосновка защо съдът не кредитира заключението на съдебната експертиза за размера на заключенията. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Н. С. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
С въззивното решение в обжалваната му част въззивният съд съобразява безспорното осъществяване от страна на ищеца на функциите на председател на решаващ орган по арбитражно дело № 0044/2012 г. по описа на Международния арбитражен съд към С. „А. за правно взаимодействие”, както и че решението по делото е било постановено на 06.08.2012 г. – извън установения 30 дневен срок, предвиден в ПВРОМАСАПВ. Напълно са споделени изводите на първата инстанция по действието на посочените правила във времето – към момента, в който делото е било висящо и е обявено за решаване съобразно вътрешните правила, окончателният акт е следвало да се постанови в тридесет дневен срок, и предвид възражението на ищеца, че към съответния момент в действащите правила за вътрешния ред не е била включена санкция за неспазването на срока, при доказателствена тежест на сдружението да установи действието на спорната разпоредба, не са ангажирани доказателства в съответната насока, поради което е заключено, че санкция за несвоевременно изготвяне на решението не следва да се налага и да се взема предвид в хода на спора. След като тарифата и правилата, представени по делото, не се прилагат към процесното арбитражно дело, е счетено за правилно позоваването на първата инстанция на останалите доказателства, включително свидетелски показания относно реда и начина на определяне на възнагражденията. Счетено е, че няма нарушаване на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената тежест между страните, като пропускът на сдружението да представи доказателства е за негова сметка. За правилно е прието квалифицирането от първата инстанция на възражението на сдружението във връзка със сумата от 2138,72 лева неправомерно получени възнаграждения от ищеца в качеството му на председател по вътрешни арбитражни дела в периода 2008-2012 г. като такова за използван материалноправен способ за погасяване на част от вземането – видно от отговора на исковата молба и представения протокол за прихващане от 12.08.2013 г., сдружението има предвид сторено от негова страна извънсъдебно прихващане, а не предявяване на възражение за прихващане в хода на делото, поради което, при липса на ликвидност на вземането, заявеното прихващане не е породило погасителното си действие. За възражението за прихващане със сумата от 1466,92 лева се сочи, че сдружението, което носи доказателствената тежест за установяване на факта, че представените по делото правила за вътрешен ред и съответстващата им тарифа са действали към процесния момент, не е успяло да проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство. След преценка на правилото на чл. 76 ЗЗД, е прието, че заплатените от сдружението на ищеца 2000 лева „за възнаграждение за арбитражни дела” погасяват частично задължението по дело № 0044/2012 г., и така дължимата сума общо е 8582,75 лева.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и да се произнесе по заявено в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба възражение за прихващане и да изложи мотиви за основателността му, респ. неоснователността му. Според касатора, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 15 по т.д. № 2388/2014 г., ІІ т.о., решение № 231 по гр.д. № 986/2016 г., ІV г.о., решение № 67 по гр.д. № 4085/2013 г., ІІІ г.о., т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК. Въпросът в случая не е обуславящ изхода на спора. Не е налице нарушаване на възприеманото в съдебната практика разбиране, включително цитираната от касатора, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по евентуално предявеното възражение за прихващане, когато това процесуално действие е предприето своевременно, тъй като на първо място съдът е преценил, че стореното възражение не е от категорията на по-горе описаните, а е изявление за извънсъдебно прихващане в частта му по отношение на сумата от 2138,72 лева неправомерно получени възнаграждения от ищеца в качеството му на председател по вътрешни арбитражни дела в периода 2008-2012 г. За да достигне до този извод, съдът е съобразил изявлението на сдружението в отговора на исковата молба и представения протокол за прихващане на вземания от 12.08.2013 г. (стр. 263 от първоинстанционното производство, а от молба на сдружението пред въззивния съд – стр. 104-106 от въззивното дело, е видно, че сдружението сочи, че надлежно извършеното прихващане е констатирано и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза). При това положение е ясна причината, поради която съдът не е изложил съображения във връзка с възражението за прихващане в смисъла, искан от сдружението. По отношение на сумата от 1466,92 лева наложени санкции на ищеца поради забавяне постановяването на арбитражни решения пък е прието, че възражението в тази му част е недоказано. Правен въпрос, свързан с конкретното разрешение на въззивния съд относно характера на съответното изявление, респективно относно задължението на въззивния съд при сторено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при събирането на доказателства, не се поставя, което е пречка пред касационния съд да допусне въззивното решение до касационно обжалване.
Вторият въпрос се отнася до задължението на съда освен да разгледа евентуално възражение за прихващане, също така и да събере всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника. Касаторът твърди, че по този проблем е нарушена практиката на ВКС, изразена в решение № 429 по гр.д. № 1151/2009 г., І г.о., решение № 310 по гр.д. № 1086/2009 г., ІІ г.о., решение № 84 по т.д. № 142/2011 г., І т.о. Според сдружението при направени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният съд му е дал указание да представи доказателства за фактите, на които основава възражението си, доказателства са представени, но в публичното съдебно заседание определението е отменено и доказателствата не са приети. Във въззивната жалба на сдружението се сочи, че поради пропуск на първата инстанция да му укаже необходимостта от събиране на доказателства и предметния обхват на доказване по отношение на направеното възражение за прихващане, сдружението е било възпрепятствано да проведе доказване по отношение на сумата 1466,92 лева наложени санкции на ищеца поради забавяне постановяването на арбитражни решения, и се иска приемането на решение на управителния съвет на сдружението и правилата за вътрешен ред. Представеният от сдружението пред въззивния съд протокол от заседание на управителния съвет съдържа изменение на правила за вътрешен ред на сдружението, в което не се включват разпоредби относно налагането на санкции и размера им при неспазване на тридесет дневния срок за постановяване на окончателен акт по арбитражно дело. С определение от 05.12.2016 г. въззивният съд е указал на сдружението да представи доказателства относно фактите, на които основава възраженията си за прихващане, но в публичното заседание от 07.06.2017 г. доказателствата не са приети като преклудирани и неотносими. От посочените обстоятелства е очевидно, че дори и решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на възражението за прихващане да не е оценяването му като позоваване на сторено от сдружението извънсъдебно прихващане и недоказване на възражението в друга негова част, то обусловил изхода на спора въпрос не е поставеният от касатора, а въпросът за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК. По това, действително обуславящо изхода на спора, разрешение на въззивния съд правен въпрос не се поставя.
Накрая се пита следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора при формиране на собствените си изводи в мотивите на решението, и в случай на противоречие между доказателствата, да мотивира кои от тях кредитира и кои не, и се твърди противоречие с практиката на ВКС, заявена в ТР № 1/2013 г., т. 1, 2, 3,ОСГТК, решение № 48 по гр.д. № 447/2011 г., ІV г.о., решение № 381 по гр.д. № 756/2010 г., І г.о., решение № 235 по гр.д. № 513/2010 г., ІV г.о., решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение № 341 по гр.д. № 992/2010 г., І г.о., решение № 815 по гр.д. № 1713/2009 г., ІV г.о., решение № 331 по гр.д. № 257/2009 г., ІV г.о., решение № 334 по гр.д. № 427/2009 г., ІV г.о. И по този въпрос е валидно изложеното по-горе относно решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд в случая е изложил съображенията си въз основа на събраните по делото доказателства, които е счел за своевременно представени. Ето защо и последното питане не обосновава допускане на касационното обжалване, а обсъждането на посочената практика на ВКС не е необходимо.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски за касационното производство в размер на 900 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2720 от 29 юни 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5367 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 383366 от 11 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 46726/2013 г. по описа на районния съд в [населено място], в частта му за осъждане на С.„А.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Н. С. Н, с адрес в [населено място], сумата от 8582,75 лева, представляваща незаплатено арбитражно възнаграждение за осъществена от ищеца дейност като председател на решаващ орган по вътрешно арбитражно дело № 0044/2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
ОСЪЖДА С. „А. ”, ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. С. Н., с адрес в [населено място],[жк], [улица], ап. 22, сумата от 900,00 (деветстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: