2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 16.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1431 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. „Я.” против определение от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 5389/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил първоинстанционно разпореждане, с което е върната искова молба, поради невнасяне в срок на определян от съда държавна такса.
Производството по делото е спряно с определение №162/04.04.2016 г. приключването на производството по т.д.№ 4/2015 г. по описа на ОСГК на ВКС, доколкото поставения правен въпрос относно допустимостта на касационното обжалване е бил предмет на посоченото тълкувателно дело. По тълкувателното дело е постановено решение от ОСГК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Правният въпрос, който се поставя в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, е относно размера на цената на иска с правно основание чл.109 ЗС и как се определя държавната такса по така предявен иск – като по неоценяем или като оценяем иск по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал.1, изр.2 ГПК се определя от съда. Това тълкуване на поставения правен въпрос, е дадено с посоченото по-горе тълкувателно решение и което представлява задължителна съдебна практика, съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С тълкувателното решение са дава разрешение и на други правни хипотези, при които предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е оценяем, но доколкото в настоящия случай се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия /посочени в петитума на исковата молба/, както и да извърши определени незаместими действия, то в случая е относим горния отговор на правния въпрос, даден с тълкувателното решение.
Доколкото съдът е дал различен отговор на правния въпрос, то касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното и предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия /посочени в петитума на исковата молба/, както и да извърши определени незаместими действия, при определяне на цената на иска следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 ГПК. Като е приел, че искът, така предявен е оценяем, въззивният съд е постановил неправилно определение, потвърждавайки разпореждането за връщане на исковата молба в частта, с която е предявен иска с правно основание чл.109 ЗС и следва да се отмени.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, за определяне на държавната такса по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС съобразно гореизложеното.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 1431/2016 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 5389/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
ОТМЕНЯ определение от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 5389/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение на СГС, І-15 състав, с което е върната исковата молба на М. „Я.” против Столична община по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.