2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 16.09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5037 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Р. срещу определение № 508/07.05.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 103/2013 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателката възражение с рег. № 3405/31.01.2013 г. по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 12.01.2010 г. по ч. гр. дело № 178/2010 г. на Пернишкия районен съд (ПРС), като е прекратено производството по същото въззивно гр. дело № 103/2013 г.
За да постанови обжалваното определение, преграждащо развитието на производството пред него, въззивният съд, въз основа на свидетелските показания по делото, е приел, че заповедта за изпълнение и уведомление са връчени на жалбоподателката на 31.10.2012 г., че преклузивният едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 30.11.2012 г. (петък), а възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 31.01.2013 г. – след изтичането на този срок.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка жалбоподателката поддържа, че на 31.10.2012 г. не й е била връчена покана за доброволно изпълнение, а й е било връчено само уведомление, без приложени към него копие от заповедта за изпълнение или от изпълнителния лист. Поддържа също, че едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК е започнал да тече от 15.01.2013 г., когато тя е подала до съдебния изпълнител заявление с искане да й се връчи официално покана за доброволно изпълнение.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20128130401565 по описа на ЧСИ А. В. е образувано по изпълнителен лист от 20.03.2012 г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 12.01.2010 г. по ч. гр. дело № 178/2010 г. на ПРС, с която е разпоредено жалбоподателката-длъжник да заплати на [фирма] сумата 1 457.29 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 623.23 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 07.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер 132.42 лв. По делото е приет като писмено доказателство (лист 28), неоспорен от жалбоподателката документ, озаглавен „уведомление” с изх. № 9125/14.08.2012 г., издаден по същото изпълнително дело на ЧСИ А. В.. Макар и озаглавен „уведомление”, по своето съдържание този документ представлява покана за доброволно изпълнение до жалбоподателката – в него са посочени изпълнителният лист по ч. гр. дело № 178/2010 г. на ПРС и горните дължими суми, както и че на основание чл. 428, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, ЧСИ А. В. кани жалбоподателката незабавно при връчването на „настоящото писмо” с приложено копие от изпълнителния лист, да изпълни задължението си, като ако не стори това, ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Редовността на тази покана от гледна точка на съдържанието й е без значение в случая. Същественото е че на гърба на документа е налице разписка, с подписа си върху която жалбоподателката е удостоверила, че на 31.10.2012 г. документът й е връчен лично. С оглед неговото съдържание следва да се приеме, че на тази дата 31.10.2012 г. жалбоподателката е узнала същественото съдържание на заповедта за изпълнение, каквото по същество е изискването на чл. 423, ал. 1 от ГПК за началния момент, от който тече преклузивният едномесечен срок за подаване на възражението. Възражението си по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподателката е подала едва на 31.01.2013 г. – след изтичането на 30.11.2012 г. (петък) на този едномесечен преклузивен срок, поради което това възражение се явява преклудирано и процесуално недопустимо да бъде разгледано от въззивния съд.
Същият е и крайният извод на въззивния съд в обжалваното определение. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира последното за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 508/07.05.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 103/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.