О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 17.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 18/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. П. Д. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Р. И. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав от 4.10.2011 г., постановено по гр. д. № 4021/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, ГО, 71 с-в № ІІ-71-149/17.11.2010 г., постановено по гр. д. № 28753/2010 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от И. П. Д. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № 687/10.06.2010 г. на генералния мениджър /прокурист/ на дружеството, издадена на основание чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/, затова, че в периода 9.04.2010 г. до 28.04.2010 г. многократно и неправомерно е издавал ваучери за такси за транспортиране до летището на гости на хотела, които не са се възползвали от тази услуга, а именно: 9.04.2010 г.-ваучер на името на г-н Л. Дал П., на 14.04.2010 г.-ваучер на името на г-н Хаверих и на 28.04.2010 г.-четири ваучера на г-н Ф., г-н Б., г-н Р. и г-н В., с което служителят е злоупотребил с доверието на работодателя, доколкото посочените действия са довели до финансови загуби за работодателя /под формата на плащане на възнаграждение на таксиметровата компания за услуги, които не са ползвани от работодателя/.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулирани въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на делото, а именно: за съдържанието на понятието злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на събраните по делото доказателства във връзка с уволнението на касатора; преднамерени и умишлени ли са действията на служителя; налице ли е ефективно накърняване на имуществото на работодателя и трябва ли да бъде изрично установено с колко; следва ли работодателя да представи доказателства, че е извършил преценка по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ; законосъобразно ли е наложеното наказание с оглед сроковете по чл. 194 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ; липсата на доказателства в случая издадените ваучери за такси, както и доказателства от охранителните камери води ли до незаконност на уволнението; от значение ли е приетата по делото длъжностна характеристика на пиколо, портиер, шофьор, съчетаваща три длъжности; издадена ли е от компетентен орган заповедта за уволнение, има ли право прокуриста да осъществява дисциплинарна власт предвид чл. 21 и чл. 22 ТЗ, необходими ли са изрични пълномощия.
За ответника по касация [фирма] чрез адвокат И. К. и адв. В. П. е представен писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на делото, с което не е налице общото изискване във връзка с допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Множество от въпросите, посочени от касатора с изложението са с фактически характер, други не са от значение за изхода на делото, по трети въззивният съд не се е произнасял и не са обусловили решаващата воля на въззивния съдебен състав.
Непосочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнително основания за това, в който смисъл се е произнесъл ВКС, ОСГТК в цитираното тълкувателно решение.
Независимо от това не са налице и специалните изисквания на закона по смисъла на т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът не цитира и не прилага нито едно постановление на ВС, тълкувателно решение, или решение по чл. 290 ГПК на ВКС, в противоречие с което да се е произнесъл въззивния съд в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предполага въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата и се установява с противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Представеното решение по М. № 69/95 г. е постановено от Арбитражен съд към БТТП и не е съдебна практика по смисъла на т. 2. Приложени са решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила /Р. от 18.05.2005 г. на ОС-В.Т. по д. № 134/1993 г.; Р. от 9.01.2008 г. на ОС-София по гр. д. № 1064/2007 г.; Р. № 376/6.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 1032/2008 г./. Приложени са решения, които не са относими към конкретния случай /Р. № 985/10.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 533/2007 г., ТК относно е лицето, оправомощено да инициира охранително производство по чл. 494, б. „а” ГПК /отм./; Р. № 53/13.02.1991 г. по гр. д. № 858/90 г. относно кога са налице системни нарушения на трудовата дисциплина, като основание за налагане на дисциплинарно уволнение. С нито едно от представените съдебни решения не се установява противоречие с въззивното решение. Въпросът за органа, компетентен да издаде заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” не е от значение за изхода на делото и не е формирал решаващите правни изводи на въззивния съд. Независимо от това от доказателствата по делото става ясно, че заповедта за уволнението на касатора е подписана от г-н Ж. Б., прокурист на работодателя и правото му да прекратява трудови правоотношения произтича от закона по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ.
Не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Съдебна практика по тълкуване и прилагане разпоредбите относно налагане дисциплинарно наказание „уволнение” поради злоупотреба с доверието на работодателя има; въззивното решение не противоречи на съдебната практика; последната не е противоречива или неправилна; не е налице промяна в обществените отношения или закона, които да налагат промяна на съществуващата съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, постановено на 4.10.2011 г. по гр. д. № 4021/2011 г. по касационна жалба от И. П. Д. ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Р. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: