3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 18.12. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4580 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца И. А. А., срещу определение № 2068 от 20.06.2019г. по ч. гр. дело № 2247/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5992/20.02.2019г. по гр.д. № 7858/2015г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от страната въззивна жалба вх. № 125456/02.10.2018 г. против постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение.
Ответникът по частната жалба – Прокуратурата на Република България не подава отговор.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос и без да посочва и прилага практика на ВКС. Твърди, че правният въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция е „свързан с преценката на всички конкретни обстоятелства, довели до преклудиране правото на жалбоподателя да обжалва процесния съдебен акт.“
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че с разпореждане на администриращия Софийски градски съд, на И. А. са дадени ясни и подробни указания да приведе подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 2 ГПК, като представи пълномощно в полза на подписалия жалбата адв. Б.. Приел е, че указанията са връчени редовно на страната на 05.02.2019г., като в дадения едноседмичен срок, както и до постановяване на обжалваното разпореждане, същите не са изпълнени, поради което жалбата законосъобразно е върната от администриращия съд. Уточнил е, че закъснялото отстраняване на допуснатите нередовности, извършено една с подаването на частната жалба срещу разпореждането за връщане, е негодно да санира пороците на въззивната жалба и не следва да бъде зачитано от съда, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, поради което е потвърдил обжалваното разпореждане.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни въззивни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, които да са обусловили решаващите правни изводи в атакуваното въззивното определение, като за касационната инстанция не съществува правна възможност сама да извежда правен въпрос на база изложените от частния жалбоподател твърдения. Липсата на надлежно формулиран въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, само по себе си е основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице и твърдяното от частния жалбоподател допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, останало неаргументирано в приложеното изложение. Съгласно константната практиката на ВКС, според разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, извършените от страните действия след дадения от съда или законово установения срок, не следва да се вземат предвид, поради което и закъснялото отстраняване на допуснати от страните нередовности не е основание за отмяна на постановени на това основание прекратителни съдебни актове /определение № 6 от 3.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 6044/2013 г., IV г. о., ГК; определение № 4 от 7.01.2016г. на ВКС по т. д. № 3024/2015г., II т. о. и други/.
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2068 от 20.06.2019г. по ч. гр. дело № 2247/2019г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: