О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 02.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2131/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. с чл.396 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №882 от 1.04.2015г.., постановено по в.ч.гр.д.№1196/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. VІІІ с-в, с което е отменено определение от 17.03.2015г. по гр.д.№3534/2015г. на СГС и с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу [фирма] чрез налагане на запор върху движими вещи и вземания на [фирма] до размер на сумите, посочени в молбата по чл.390 ал.1 ГПК.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че молителят Агенция „Пътна инфраструктура” не е доказал наличие на обезпечителна нужда, че допуснатата обезпечителна мярка е неподходяща и уврежда жалбподателя, както и че бъдещите искове, които са обезпечени са неоснователни и недоказани. В изложението относно предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят поставят две групи въпроси:
1. предполага ли се наличието на обезпечителна нужда, когато в публично достъпните документи, обявени в търговския регистър по партидата на ответника се съдържат данни за достатъчно имущество за удовлетворяване на евентуално бъдещо вземане?- по този въпрос се твърди че, са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и Може ли големият размер на вземането да обоснове наличието на обезпечителна нужда без да се обсъжда имущественото състояние на длъжника? – като по този въпрос се твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК;
2.Подходяща ли е обезпечителната мярка „запор на движими вещи”, когато тези движими вещи представляват машини и съоръжения и това ще доведе до спиране на дейността на ответника, спиране на плащанията и изпадането му в неплатежоспособност?; Подходяща и съразмерна ли е обезпечителната мярка, която отнема възможност да се извършва стопанска дейност?; и Подходяща ли е обезпечителната мярка, с която на ответника се отнемат всички машини и съоръжения, с които той осъществява занятието си?- въпроси, за които се твърди, че е налице предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С частната касационна жалба се представят: определение №933 по ч.т.д.№778/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о., определение №1155 по ч.т.д.№782/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о., както и писмени доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателя и доказателства за предприети действия от жалбоподателя по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, представено с молбата за допускане на обезпечение.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Агенция „Пътна инфраструктура”, в която се излагат съображения за недопустимост на жалбата, поради липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно се поддържа, че частната жалба е неоснователна, а твърденията на жалбоподателя – недоказани.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С обжалваното определение №882 от 1.04.2015г., постановено по в.ч.гр.д.№1196/2015г. по описа на САС, въззивният състав е допуснал исканото от Агенция „Пътна инфраструктура” обезпечение на бъдещи искове против [фирма], излагайки аргументи за наличието на предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК – обезпечителна нужда и вероятна основателност на исковете. Мотивирана е недопустимостта за определяне на гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД с оглед разпоредбата на чл.391 ал.4 ГПК. Изложени са съображения, че посочените от молителя обезпечителни мерки са подходящи за целите на поисканото обезпечение.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
По отношение на първата група въпроси този извод произтича от обстоятелството, че същите касаят правилността на обжалвания акт, проверката на която, обаче, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая отсъства общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, а именно – въпросът от значение за спора да е материалноправен или процесуалноправен, а не фактически. И двата въпроса от първата група се отнасят до преценката на съда за наличие на обезпечителна нужда, която винаги е конкретна и е обусловена от специфичните за всеки правен спор факти. Дали имущественото състояние на длъжника е достатъчно за погасяване на задължението без да се създава затруднение за осъществяването на правата на кредитора и дали големият размер на претенцията обосновава обезпечителна нужда са фактически въпроси, на които следва да бъде отговорено с оглед конкретните данни по делото. Същевременно не са налице твърдените от касатора допълнителни предпоставки за допустимост на жалбата по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Посочената в частната касационна жалба практика на ВКС /определение №933 по ч.т.д.№778/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о., и определение №1155 по ч.т.д.№782/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о.,/ от една страна не представлява задължителна практика на ВКС по см. на т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и от друга страна тази практика е в контекста на изложените по-горе съображения за недопускане на касационното обжалване. По отношение на първата група въпроси не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не обосновава защо посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото при съществуващата многобройна и непротиворечива практика на ВКС, че преценката за нуждата от обезпечение на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото.
Аналогично, не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на жалбата, свързана с втората група от три въпроса, отнасящи се до въздействието на обезпечителната мярка „запор на движимите вещи” върху търговската дейност на дружеството. Доколкото обезпечителната мярката „запор на движими вещи” е допусната по искане на молителя при наличието на предпоставките по чл.391 ГПК въпросите, свързани с въздействието на тази мярка върху дейността на длъжника не са обуславящи въпроси за изхода на обезпечителното производство. В случай, че обезпечителната мярка затруднява длъжника /неподходяща според него/, същият може на основание чл.398 ГПК /при оценим в пари иск и без съгласието на молителя/ да поиска от съда замяна на обезпечението и отмяна на запора. Липсва и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК., тъй като с поставените въпроси се иска посредством съдебна практика да бъде допълнен закона чрез въвеждане на допълнителни основания за налагане на определена обезпечителна мярка. Позоваването в частната жалба на т.10 от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. ОСГК за недопустимост на определени обезпечителни мерки в производството по чл.74 ТЗ е несъпоставимо спрямо обезпечителните мерки при общия исков процес като отделно следва да се има предвид, че т.10 от ТР №1/2002г. на ВКС, ОСГК не обсъжда обезпечителната мярка „запор на движими вещи”.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №882 от 1.04.2015г.., постановено по в.ч.гр.д.№1196/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. VІІІ с-в, с което е отменено определение от 17.03.2015г. по гр.д.№3534/2015г. на СГС и с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: