2
определение по гр.д.№ 2556 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2556 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. срещу решение № 92 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 1258 от 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1759 от 28.10.2013 г. по гр.д.№ 3193 от 2013 г. на Русенския районен съд за уважаване на предявените от К. М. С. искове:
1. за прогласяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителен по отношение на К. М. С. на акта на разпореждане с наследствено имущество, извършен от Н. С. И. в полза на Н. И. И. с нотариален акт № ….. от 27.10. ….. г. и
2. за допускане на делба на оставените в наследството на С. Х. И. /С. М. Ц./, починала на 06.08.1985 г., земеделски земи /лозе с площ от 0,984 дка, съставляващо имот № …., парцел ….. от масив ….. по плана за земеразделяне на [населено място], общ.В., Р. област, м.“К.“ и нива с площ от 38,209 дка, съставляваща имот № …., парцел ….. от масив ….. по плана за земеразделяне на [населено място], общ.В., Р. област, м.“А. й.“/ между К. М. С. и Н. С. И. при равни квоти.
В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е конституирал като страна по делото една от наследниците на починалата в хода на делото пред въззивната инстанция съделителка Н. С. И. ? Освен това, според касатора, е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
В писмен отговор от 10.06.2019 г. пълномощникът на ответницата по касационната жалба К. М. С. оспорва жалбата. Счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване на решението. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по предявените искове/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.76 ЗН и чл.69 ЗН за делба на недвижими имоти, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд поради следното: Единственият поставен от касатора въпрос /Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е конституирал като страна по делото една от наследниците на починалата в хода на делото пред въззивната инстанция съделителка Н. С. И. ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за решаването на спора по предявения срещу касатора Н. И. И. иск с правно основание чл.76 ЗН. Въпросът има отношение към решението в частта му по иска за допускане на делба между наследниците на С. Х. И., по който иск касаторът Н. И. не е страна- тъй като не е призован към наследяване наследник нито на общата наследодателка С. Х. И., нито на първоначалната съделителка по делото Н. С. И.. С оглед качеството на касатора Н. И. /трето на съсобствеността лице, на което един от наследниците на С. И. е прехвърлил с нотариален акт наследствените имоти и спрямо което е уважен иск по чл.76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на този акт на разпореждане/, правни въпроси от значение за неговите права са само въпросите, които биха могли да бъдат поставени във връзка с решението по иска с правно основание чл.76 ЗН, но не и въпросите, касаещи решението по иска за делба и квотите, при които е допусната тази делба между наследниците на С. И..
Правни въпроси, свързани с правилността на решението на въззивния съд по иска с правно основание чл.76 ЗН, обаче касаторът не е поставил, поради което касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.76 ЗН и чл.69 ЗН, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Твърдението на касатора, че решението е нищожно или недопустимо, тъй като делбата е допусната не между всички наследници на С. Х. И. /делбата не била допусната по отношение на наследницата Х. Х. С./ не отговаря на истината: Първоинстанционният съд е допуснал делбата между наследниците на бившия собственик С. Х. И. към момента на постановяване на решението му /ищцата К. М. С. и първоначалната ответница Н. С. И./. Въззивният съд е потвърдил това решение, без да посочи в диспозитива на решението си между кои страни е допусната делбата. При така постановения от въззивния съд диспозитив на решението, очевидно е, че делбата е допусната между К. М. С. и всички наследници на починалата в хода на въззивното дело Н. С. И., независимо от това дали всички наследници на Н. И. са участвали като страни във въззивното производство.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността и Закона за наследството, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Русенсския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 13.03.2019 г. по в.гр.д. № 1258 от 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.