О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С. 21.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1138 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. Б. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Т. и Н. против въззивно решение № 8153 от 9.11.2016г. по в.гр.д. № 1874 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 2.06.2014г. по гр.д.№ 28723/2010г. на Софийски районен съд, на когото е указано да изпрати делото за разглеждане на СГС. При служебната си проверка за допустимост, въззивният съд е преценил, че при субективно съединяване на облигационен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, с установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за собственост и осъдителен по чл.108 ЗС за предаване на владението, родово компетентен по правилото на чл.104 т.4 ГПК да се произнесе по всички искове е окръжния съд, тъй като процесният имот е с данъчна оценка от 44 590.70лв. /цената му, съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК е над 25 000лв./
Към жалбата, касаторката прилага изложение, в което поставя на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпросът: „Цената на кой иск – при основен по чл.108 ЗС или инцидентно предявения по чл.26 ал.2 ЗЗД – определя родовата подсъдност?” Отделно счита, че същият въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата /основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, като се позовава на влязло в сила на 1.04.2016г. решение № 64 от 11.06.2008г. по гр.д.№ 9730/2006г. на СРС, което прилага.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касаторката въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по същият е налице трайно установена съдебна практика, което изключва наличието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /вж. т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и защото посоченото от касатора решение № 64 от 11.06.2008г. на СРС, не е постановено по идентичен на настоящия въпрос /т.е. съгласно приетото т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая също не е налице/. Предмет на представеното решение № 64 са били искове с различно правно основание – два установителни иска по чл.42 б.”б”ЗН и чл.97 ГПК/отм./
Съгласно установената практика – вж. решение № 8 от 1.02.2012г. по гр.д.№ 1011/2011г. на ІV г.о., № 49 от 9.03.2012г. по гр.д.№ 891/2011г. на ІІ г.о., № 62 от 8.05.2014г. по гр.д.№ 7786/2013г. на ІІ г.о./съгласно което нормата на чл.104 т.4 ГПК е специална по отношение на чл.104 т.3 ГПК/, във всички случаи на обективно съединяване на искове, те следва да се родово подсъдни на един съд. Ако това не е така, съдът следва да раздели производството по тях /чл.210 ал.2 ГПК/. Ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност, разделянето им е недопустимо, делото следва да се разгледа от окръжния съд /в този смисъл е и нормата на чл.104 т.6 ГПК/. Логиката е, че решението на окръжният съд като първа инстанция по иск, който не му е подсъден /родово подсъден е на районен съд/, е допустимо, докато обратното не е вярно. При обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд и производството не може да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжен съд. Ако районен съд е разгледал по същество иск, родово подсъден на окръжен съд, при подадена въззивна жалба, въззивната инстанция – както е направила в настоящия случай – следва да констатира това обстоятелство и да обезсили първоинстанционното решение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8153 от 9.11.2016г. по в.гр.д. № 1874 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.