ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 549
гр. София, 24.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 515 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Т. С. К. срещу определение от 05.03.2009 г. по гр. д. № 88/04 г. на ВКС ІІ ГО. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
В. С. А. и С. М. А. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С обжалваното определение ВКС е разпоредил на В. А. и С. А. да бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу Т. К. за сумата 76.21 лв. платими ежемесечно за периода от 29.10.1999 г. до 25.05.2005 г., заедно със законната лихва от датата на всяко направено без основание плащане в рамките на посочения период, както и припадащата се част от разноските по компенсация.
Определението е законосъобразно.
С решението по чл. 282 ГПК /отм./, или с отделно определение, съдът по искане на съделител може да определи обезщетение, което ползуващите имота съделители трябва да заплатят на съделителя който е лишен от ползуване на имота. Такава привременна мярка е била допусната и по отношение на ответниците. Размерът на присъденото на касатора обезщетение е било определено с оглед допуснатата делба на процесния апартамент при квоти ? ид. ч. за К. и общо ? ид. ч. за В. и С. А. . След като квотите на съсобственост са променени с влязло в сила решение на ВКС, размерът на обезщетението също следва да бъде корегирано, тъй като се дължи за 1/3, а не за 1/2 ид. ч., т. е. основанието за заплащане на присъдената сума е променено. Пътят за промяна на привременната мярка в случая е този по чл. 241 ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 245 ал. 3 ГПК, чрез издаване на обратен изпълнителен лист от съда постановил решението, като целта е да се възстанови реалното положение в отношението между страните.
Неоснователно в жалбата се твърди, че обжалваното определение противоречи на постановеното от същия съд решение. Действително, в решението съдът е приел, че определението по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ не подлежи на касационно обжалване тъй като обжалването му е двуинстанционно. Обжалваното пред настоящия съд определение обаче не е това по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./, а за издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 245 ал. 3 ГПК и то подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията са постановени от състав на ВКС, те подлежат на обжалване с частна жалба пред друг състав на същия съд. Затова няма противоречие между определението и касационното решение. Неоснователен е и доводът че съдът не е извършил проверка дали ответниците са заплатили обезщетение. Дали сумите са платени от ответниците и в какъв размер са, е въпрос който ще бъде решен при съдебното изпълнение.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответниците по касация претендират за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и представените договор за процесуално представителство и фактура, касаторът дължи на ответниците по касация заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.03.2009 г. по гр. д. № 88/04 г. на ВКС ІІ ГО.
ОСЪЖДА Т. С. К. да заплати на В. С. А. и на С. М. А. 300 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: